Един, млад, преуспяващ учен мъж отишъл на почивка в един район, известен със селския туризъм. Този, не че изобщо нещо духовно допускал, за него всичко било квантова физика, атоми, молекули, теории, но изведнъж се почувствал отпаднал и "нефункционален". Един колега му споменал за това място и този отишъл. През първите два дни се чудел как така се наспива и сутрин се буди спокоен. После започнал да се наслаждава на природата без да се мъчи да обясни красотата и' с уравнения. Накрая, даже, успял да завърже разговор с двама, трима от местните хора. Един ден, както се разхождал, видял едно орехово дърво, не го бил забелязвал преди, величествено и красиво. Под него седяла белокоса старица с тъмнозелена забрадка и грубо, кафяво облекло, престилка, истинска антика. Бабката била толкова симпатична, като закъсняла снежнка през лятото. В скута и' имало купа с орехи, които тя усърдно чистела. Този я поздравил, а тя го погледнала благо и го заговорила. Разказала му за орехите и после му подала недочистената купа със заръка да довърши работата и'. Казала му, че каквото е в сърцето му, такава и ядка ще намери в черупката. Този се изсмял, защото за него сърце е равнозначно на анатомичен орган, който кардиолога може да оправи винаги, че даже и да го замени. Все пак доизчистил орехите, но, за жалост, всяка отворена ядка била или изгнила, или изсъхнала. Ядосал се квантовият гений и взел да хули сладката бабка. Върнал се на работа, нахъсан за нови подвизи, но умората го налегнала още по - страшно.

И той се върнал на онова място. Не щеш ли срещнал сладкото баби още на пътя и и' се развикал:

- Какво ми даде ма, жено, всичко беше развалено?

А тя го погледнала благо и го попитала:

- А ти помниш ли какво ти казах и защо прие дара ми?

Този още по - яростно:

- Аз съм самотен и нямам семейство, нямам причина да обичам никого!

Тя го погледна и отговори:

- Да, така е, но сигурно не помниш момичето, което направи аборт от теб, защото не му беше времето за тези глупости, кариера. Тя не можа да има повече деца след това и се самоуби или не помниш възрастната си майка, която остави в държавен, старчески дом, където спеше на гола пружина и я миеха с ледена вода от маркуча като се наака, без преобуване. А помниш ли баба и дядо, дето те отгледаха, па като се разболяха ти не стъпи ни веднъж, че и на погребението не отиде, че имаше симпозиум? Защо те учудва, че се чувстваш така?

Този вече ревеше, клекнал на земята. Тя му подаде бяла кърпа и му каза:

- Късно е за това, изправи се...

Кои мислиш, че са тези: " ВРЕМЕТО, СЪДБАТА, а онова място е ДУШАТА."