От съкровищата на сърцето ми / продължение/

Изпратихте

Една млада жена чакала на спирката тролей N 5. Това и' било любимото число, а и транспорта до дома и'. Изглеждала угрижена, в ръцете си стискала малка икона на Богородица. Било Голяма Богородица. Изведнъж се появило едно стандартно бабе с пазарска количка и, естествено, се завряла до момичето. Гледала я няколко секунди, после я питала:

- Как си баби, кой тролей чакаш? Момичето и' казало; " - 5 цата, бабо." Бабата продължила: " - Днес е голям празник, Света Богородица, Успение, но не можах да ида до църквата. Все съм искала да получа подарък, но няма кой да ми го направи. А, ти чедо, защо не си в храма?" Момичето се насълзило: " Бях, бабе, но за малко, защото изпълних едно обещание. Купих иконка на Света Богородица, осветих я и сега я нося да я подаря." "-На кого?"- полюбопитствала баби. " - На болната си баба, тя се казва Мария, само нея си имам."

Бабето казало с въздишка: " - Баба ти е щастливка, че има теб." Момичето я попитало: "-Нямаш ли близки, бабо?" Бабата отговорила: "– Имах някога син, но хората го убиха и сега съм сама." Момичето замълчало за момент, после прегърнало бабата. "-Ето, подарявам ти тази иконка на Светата Майка, бабо, осветена е, да те пази. Аз на моята баба друга ще донеса." " – Как се казваш чедо?"- попитала, трогнатата баба. "- Мария, бабо, казвам се Мария." "–А на тебе кой ще подари?" Момичето станало тъжно: "- Аз получих своя подарък, бабо, много отдавна и нямам нужда от повече. Някога родих малко момченце, то беше прекрасно, но се разболя тежко. Не го загубих, изцери го Богородица. Друго не ми трябва." Тролеят дойде, момичето си взе довиждане и в последния момент се сети да пита:"- А ти , бабе как се казваш?" Бабата отговори: "- Мария, чедо и някога имах син, когото хората убиха, бъди благословена!!!"