Отчаяф съ. Ш`ма кръщавът.
Отчаяф съ. Оти мъ убичът... жините. Убаво, шъ ричете, ама ни съм веке нъ дваесе и пет, а гона половинкъта. Не шише с пийене, педесе гудини демек. И те това мъ отчайвъ. Не чак толкос, оти коги бех млад, бех улаф. Сеги съм по-дърт, по-улаф (коги съ натутунчъ на баба Мара от тутуня), ама и по-готен. Е, ама ни моа съ утърва от убичъне. Шъ ма питъте как съ управям със сичките ли? Ми кво дъ ви река. Они у наше селу съ са сбрале най-убавите жини от целио свет. И съ кът виагръ за беднъта ми душа. И тук убаво, ама жинатъ Стойна мъ държи искъсу. Язе затува га пратиф при комшиата. Оти рекуф дъ живнъ. И тук убаво. Обачи зех, чи земаф Дарка зъ кметицъ. Она излезна още по-серт от Стойна. Коги я немА, язе съ натутунчих с баба Мара и вилнефме из силоту. И тук убаво. Мъ има идна Тудоръ (дека и йе къса кожата), уста и съ ни затварът. Сичко знайе, сичко види. (Дали дъ га ни турна нъ селскио весник ридактур? И по точката дъ бъбри.) Она донеслъ сичко на Дарка и ела глей чудо.
Ш`ма кръщавът тиа жини. Кой шъ йе кръснико ли? Как кой. Некой си Тифал. Де да гу знам къф йе. Чуждо име. Рекоа жината го имала. Брях, макя и нйеднъ! Либовник ше дъ йе. Она Дарка от ней гу зималъ. Чудисия. Они и либовницити ли зеа дъ си подаревът. Дарка па и дала нейнио Браун. Кой йе он? Сигур нейнио либовник. Мъ бил некъф уткачин. Скубал и дуал. И нящо пилил и турял. Де дъ знам кво йе. Пилатур рабутил. Въх, де утива тоа свет. Съмнева ме оти и они пушат от оня тутун (шантъвио). Та Дарка шъ вика Тифал дъ ма бии, мъ са размислила. Как нема, бии ли съ таковъ чудо кът мене. Пръф убавец. Сига ш`ма кръщавъ. По тиквъта и гърбинъта. Дека ли? Нема у църква. Как що. Поп Данчо се йе пйян и ни мой га утвори. Нъ кривъта пейкъ ш`мъ кръсти. Посли усфен кметица ша и викам и кръсница.
Убаво ше йе. Кметицъ – кръсницъ Дарка и кръсник Тифалчо. Стойна ли? И она шъ доди. С оня шантавио Браун, пилатуръ. Дъ гу видъм къф йе.
Айде, стигъ съм плещил. Утивъм дъ са стегъм за кръщенету. Сички сте пуканени.
Наздраве!
© Христо Костов All rights reserved.
