Отново беше лято и аз отново трябваше да прекарам 1 месец с баща ми. Такава беше уговорката, която той и мама постигнаха пред съда в края на бракоразводния процес преди 14 години. Един месец с човек, който почти не познавах в средата на лятната ваканция. Животът ми беше ад. Сякаш бях убила човек и сега си понасях последствията - затвор без право на избор.
Мама целуна челото ми и побърза да се качи в колата и да отпраши, преди баща ми да се е върнал от работа. Двамата не обичаха да се виждат, още по-малко да разговарят. Аз бях причината, заради която те продължаваха да поддържат някаква връзка, макар и да се осъществяваше рядко, макар и само по телефона. Всичко щеше да бъде различно, ако бях пълнолетна и започнала самостоятелния си живот. Мама щеше да продължи да развива таланта си да рисува и да обикаля богатите галерии, в търсене на спонсори. А баща ми... той сигурно още щеше да си стои тук - затворен в това забравено от Бога място, тази опустяла лагуна. Погледнах къщата му и насочих ...