Отиде си с морето
Исках да ти кажа толкова неща, да ти задам хиляди въпроси. Исках да ми разкажеш за истинския Ти, за твоя живот.
Обърнах се, но теб вече те нямаше. Бе потънал в морето от моите сълзи, опиянени от алкохола. Ти и морето бяхте скрити в пушака от моето сърце - опепелено и напълно разбито. Големият фар, който осветяваше пътя на корабите в бурното море не светеше...
За мен твоя кораб се загуби в морето и се разби в скалите от твоите лъжи...
...В спомени се лутам, и сърцето уж тупти, ала е мъртво. Разбито, пропиляно по блян и мечти, на пърчета от коварните ти лъжи.
Очите ми няма да горят за теб, устните ми няма да жадуват твоите. Ти си замина с буйните вълни и страстното море, потънало в своите сълзи...
И чак когато затворих очи, видях, че теб те няма там, където отдавна не си и няма да те има...
Обърнах се, но теб вече те нямаше. Бе потънал в морето от моите сълзи, опиянени от алкохола. Ти и морето бяхте скрити в пушака от моето сърце - опепелено и напълно разбито. Големият фар, който осветяваше пътя на корабите в бурното море не светеше...
За мен твоя кораб се загуби в морето и се разби в скалите от твоите лъжи...
...В спомени се лутам, и сърцето уж тупти, ала е мъртво. Разбито, пропиляно по блян и мечти, на пърчета от коварните ти лъжи.
Очите ми няма да горят за теб, устните ми няма да жадуват твоите. Ти си замина с буйните вълни и страстното море, потънало в своите сълзи...
И чак когато затворих очи, видях, че теб те няма там, където отдавна не си и няма да те има...
© Красимира Баротева All rights reserved.
