Ще се опитам да ви разкажа едни простички неща, които ме вълнуват, за които ме боли, защото съм човек, различаващ се от другите същества по това, че мога да мисля, да чувствам, да обичам... Ще си говорим за неща, които всеки усеща по някакъв начин и може би се страхува да бъде откровен със себе си... За това как не виждаме малките радости, които са около нас, как ги приемаме за даденост, потъвайки в дълбините на бездуховността, без дори да осъзнаваме колко страшно е това не само за нас, но и за нашите деца, които ще наследят този объркан от нас свят. Защо си мислим, че всичко това ни се полага, дадено ни е отгоре...!? Защо, улисани във вечното бързане, не допуснем,че може би ни е даден шанс да прогледнем в духовната тъма и да отворим сетивата си за неща, които винаги са били около нас, но не сме могли да усетим!? Или просто са подарък от човек, за който означаваме нещо и по този начин той ни го показва. А ние можем ли да го видим!? И да го оценим!? Можем ли да го направим още докато съ ...