Откровено
1 min reading
Стоя сама в самотата и слушам тихите стъпки на нищото в нея. Не ми е нужна причина и цел. Не ме е страх да се разплача, имам смелост да летя, макар да знам, че мога да падна. Не искам да получа нищо, щом ти подаря усмивка, не искам да ми плащаш за приятелството, за спомените. Топлите лъчи на нежност - те не са за продан, а се даряват на този, който заслужава. А любовта? Любовта ми е свободна. Аз не те обичам за отплата, а защото си ми нужен.
Не искам да съм първа, идеална, желана... Не копнея за трон, брилянти, ягоди, хайвер, коприна... Копнея единствено за теб! О, колко много ми липсваш!...
Вечер, когато си лягам, сутрин, когато ставам, не мога да спра да мисля за теб. Какво направи с мен? Душата ми е в плен - защо непрекъснато мисля за теб? Ти си в ума, в сърцето, ти си моят живот. Не мисля, че бих могла да се влюбя толкова силно в друг след теб - ти остави незаличими следи. Знай, аз дишам, аз живея за теб, а ти?... Какво направи ти? Взв сърцето ми и замина на хиляди километри, още по-далеч от преди. Но дори и така красивият спомен за теб и твоят нежен глас ще останат завинаги в сърцето ми, което ти принадлежи и е изцяло твое. Всяка вечер питам къде си, а мракът мълчи. Свенливо пазя твоите писма и снимки, чувам твоя глас. Защо ме остави сама с любовта? Да, ти замина, но не и чувствата ми към теб...
Нощта притихва и затварям очи. Усмихвам се, защото виждам теб. Искам да ти кажа толкова неща, но най-много искам да те прегърна. Може би е лудост, но те искам завинаги до мен - да бдиш като ангел хранител.
Сигурно си мислиш, че съм обсебена... Да, обсебена само и единствено от теб! Бъди сигурен, че бих направила всичко, за да бъдеш щастлив. Често си мисля дали не си сън на любовта или на несбъдната мечта, за която копнея. Не знам, но знам едно - че сме създадени един за друг и че рано или късно ще се сбъдне нашата мечта.
P.S. Бях си забранила да те обичам и да мисля за теб, но е невъзможно. Прости ми за откровеността - никога не съм била толкова искрена...
Не искам да съм първа, идеална, желана... Не копнея за трон, брилянти, ягоди, хайвер, коприна... Копнея единствено за теб! О, колко много ми липсваш!...
Вечер, когато си лягам, сутрин, когато ставам, не мога да спра да мисля за теб. Какво направи с мен? Душата ми е в плен - защо непрекъснато мисля за теб? Ти си в ума, в сърцето, ти си моят живот. Не мисля, че бих могла да се влюбя толкова силно в друг след теб - ти остави незаличими следи. Знай, аз дишам, аз живея за теб, а ти?... Какво направи ти? Взв сърцето ми и замина на хиляди километри, още по-далеч от преди. Но дори и така красивият спомен за теб и твоят нежен глас ще останат завинаги в сърцето ми, което ти принадлежи и е изцяло твое. Всяка вечер питам къде си, а мракът мълчи. Свенливо пазя твоите писма и снимки, чувам твоя глас. Защо ме остави сама с любовта? Да, ти замина, но не и чувствата ми към теб...
Нощта притихва и затварям очи. Усмихвам се, защото виждам теб. Искам да ти кажа толкова неща, но най-много искам да те прегърна. Може би е лудост, но те искам завинаги до мен - да бдиш като ангел хранител.
Сигурно си мислиш, че съм обсебена... Да, обсебена само и единствено от теб! Бъди сигурен, че бих направила всичко, за да бъдеш щастлив. Често си мисля дали не си сън на любовта или на несбъдната мечта, за която копнея. Не знам, но знам едно - че сме създадени един за друг и че рано или късно ще се сбъдне нашата мечта.
P.S. Бях си забранила да те обичам и да мисля за теб, но е невъзможно. Прости ми за откровеността - никога не съм била толкова искрена...
© Радостина Маринова All rights reserved.
