Каквото и да става, това продължава да се ниже в дните!
Каквото било - такова останало, и все пак не е там, защото никой не го търси, за да разбере... неговото съществуване. Самота - няма такова нещо! Всички сами се предаваме на безвременно отшелничество в собствените си мисли, разсъждения и страхове! Всички ние даваме силата на самотата само като я признаем за спътница на любовта ни - към телевизора, към работата, към себе си, към другите и все така към и от навън и все към нас. Камо ли да се отдадем на друг човек - там вече самотата е отречена от собственото си съществуване чрез простия диалог - човек към човек и за този човек. И все пак колкото и да градиш около себе си - замъци, притежания, материалното и духовното - всичко това е заблуда, до момента, в който не отприщиш съществото си да обича, било дори и самотата, каквото и да е, обичаш ли - то значи съществуваш... това май го беше казал някой... или май-май беше друго... няма значение. Обичта сама по себе си налива смисъл във вс ...