Отново ти... този от миналото ми... като топъл и красив спомен в ума ми ръзцъфтя... толкова близо, а всъщност по-далеч и от края на света...
Отново ти... в ума ми... споменът върна болката в гърдите ми, сълзите отново са в очите ми... бях те заключила дълбоко в себе си, но отново ТИ се върна ясно в съзнанието ми, за да ми припомниш защо усмивката е толкова далечен спомен... да... отново ТИ...
© Стефани Дионисиева All rights reserved.
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
latinka
Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
Katriona
Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
