Една зимна вечер около двадесети декември малката Криси унило гледаше през прозореца как белите пухкави снежинки се сипят над къщите. Зимата беше преобразила по свой начин всеки елемент на малкото градче. Белите шапки по комини и стълбове, покритите със снежна пелерина широки поляни, всичко това ú навяваше хубави спомени. Но сега беше различно. Предстоеше ú едва третата Коледа, а баща ú беше далеч от нея. Той работеше в друга страна и много ú липсваше.
Както гледаше замислено, малкото момиче изведнъж се стресна от телефонен звън. Детето веднага изтича при майка си Наталия и я видя да говори по телефона. Въпреки че беше още малка, Кристияна разбра, че баща ú се е обадил. С нетърпение изчака приключването на разговора, но по изражението на майка си съдеше, че няма да чуе нищо хубаво. Тя седна и сложи в скута си Криси, погледна я с умиление и тихо започна да обяснява:
- Мила Криси, преди малко баща ти се обади. Преди да ти кажа това, което разбрах от него, искам да знаеш, че той много те обича и каквото и да прави, където и да се намира, винаги ще мисли за теб и духом ще е тук, с нас. Сама виждаш, вън вилнее люта зима и придвижването е почти невъзможно. Знаеш, че татко ти е далеч и може би вече се досещаш, че няма да може да се върне при нас за Коледа.
Бисерна сълза се търкулна по румената бузка на детето.
- Не плачи, дете, нали ти казах, че татко ти винаги ще е с нас духом - каза майката, като едва сдържаше сълзите си, но тя знаеше, че трябва да вдъхне увереност и кураж на детето си и това сдържа емоциите ú.
Криси и Наталия прекараха няколко дни в неуспешни опити на майката да разведри тригодишното дете. Коледната елха в дома им блестеше все така прекрасно и ярко както предишните две Коледи, но не носеше това ведро и празнично настроение. Кристияна усещаше по-силно студът на сезона в сърцето си, отколкото топлината на празника в очите на близките си. В този момент нищо не можеше да я накара да повярва в мечтите си, защото единственото, което тя искаше е на Коледа да бъде с мама и татко, но знаеше че това е невъзможно.
Бъдни вечер е. В дома на момиченцето бяха двете ú баби и двамата ú дядовци. Те много ú се радваха, защото не я бяха виждали отдавна и им се струваше много променена и пораснала. Но Криси беше все така тъжна, дори в присъствието на всички нейни близки. Те не можеха да заменят баща ú. През цялото време детето не се усмихна нито веднъж и това потискаше всички на коледната трапеза.
Щом дойде време да си ляга, момиченцето облече розовата си пижама на бели облачета, прегърна любимото си плюшено мече и се гушна под завивката си. Майка ú я целуна, пожела ú лека нощ, загаси лампата и затвори вратата. Малката Кристияна веднага заспа и потъна в чуден сън. Тя беше облечена в прекрасна розова дантелена рокличка и вървеше сред една отрупана със сняг вечнозелена гора, по тясна пътечка близо до замръзнала река. По пътя си срещаше любимите си приказни герои, така истински и прекрасни, както си ги бе представяла, но дори не им обръщаше внимание. Тя бързаше, сякаш търсеше нещо или някого. По едно време горският коридор, по който детето вървеше, свърши и в дъното на огромен златен трон стоеше Дядо Коледа. Малката побърза да седне в скута му и той с тих, нежен глас я попита :
- Какво искаш да ти подаря за празника, мило дете?
- Скъпи Дядо Коледа, аз не искам играчки, както другите деца. Единствената ми мечта е татко да се върне, но мама ми каза, че това е невъзможно - каза му Криси и погледна надолу.
Тя обаче се заинтригува, защото ú се струваше, че гласът на белобрадия старец ú е познат. После се сети, че това е гласът на баща ú и в същия миг малкото ú сърце се изпълни с надежда. Тогава почувства, че някой я милва по главата, отвори очи и видя лъчезарното лице на баща си. Майка й също беше там. Нямаше съмнение, това не беше сън, а самата реалност. Малката бързо се хвърли в обятията на родителите си.
Щастливото семейство отиде да види какво е оставил Дядо Коледа под елхата. Кутията за Криси беше бяла на розови точки и с розова панделка. Тя побърза да я отвори и вътре намери кукли, с облика на любимите си приказни герои, също както в съня. Сега можеше да им се порадва, защото беше спокойна и се чувстваше закриляна.
Студът навън нямаше значение за Кристияна. Тя най-после почувства топлината на прекрасния празник Коледа.
© А. Ж. All rights reserved.