Отново за добрите хора...
Беше слънчев есенен ден, но не ме радваше... Повече от месец не можех да се освободя от жестокия стрес, след като моят съпруг внезапно почина... Понатоварена с две големи чанти - пазарска и дамската ми чанта, на спирката в края на Старата главна, чаках тролея... На пейката бях сама и наоколо нямаше много хора - беше към 9-10 сутринта... А по тази улица е пълно с магазини и аз блуждаех с очи по големите витрини срещу мен - почти нищо не ми се искаше да гледам... Тролеят пристигна и набързо се качих, търсейки картата за пътуване... Но изведнъж, изстинах - бях взела само пазарската чанта в бързината и дамската ми чанта беше останала на пейката ... Обясних твърде несвързано случая на контрольорката, а тя ме разбра, все пак... Едва дочаках следващата спирка и мигом хукнах обратно... Пазарската чанта почти хвърлих между храстите в близката градинка и се втурнах с все сили към пейката с чантата ми, пълна с ключове, документи, телефон, карти, пари... Пейката беше празна, уви - съвсем изстинах... Но, докато извънредно объркана в този момент, се чудех какво да правя, вглеждайки се в хората, минаващи по тротоара - право към мен от близкия магазин, изведнъж изскочиха две жени... Както след това подразбрах, по-възрастната - собственичката на магазина и по- младата - нейна клиентка, вероятно студентка... Те сигурно са ме познали, а с отчаяния ми поглед и почти разплакана физиономия - съвсем... Двете жени, май едновременно ме попитаха какво търся... Първата - като че криеше нещо зад гърба си... Слава Богу, това беше моята чанта... И пак едновременно сякаш, ние и трите започнахме да говорим разпалено и в края на спасителната за мен история ми стана ясно, че съм задължена много на тези мили жени... Бяха ме избавили от опасността, дебнеща доста близо - до другия, съседен магазин (Заложна къща)... Само на крачка от недобросъвестния замисъл на двама мургави братя, жените успели бързо-бързо да внесат чантата ми в предния магазин, като напрегнато търсели в телефона, на кого от моите близки да звънят... Вече тъй радостна, не намирах подходящи думи и никак не успявах да им благодаря... А пък те прехвърляха, от една на друга, заслугата за спасяването на чантата ми... Повече от скромно... Бог да поживи и благослови тези прекрасни жени! С моя безкраен оптимизъм, аз силно и безрезервно вярвам, че - добрите хора днес се умножават...
. ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved. ✍️ No AI Used
