V
-Хм....-мислеше си Соломон.
Дали не прекалих малко с това момче? Изглежда го вдъхнових доста, досега не бях виждал човек да бяга толкова бързо и за толкова голямо разстояние. Но дали ще успее да издържи...
Галейки наболата си брада, Соломон извади телефонът си и започна да търси един контакт - Надежда и след кратко тършуване из указателя си я откри.
-Най-голямата сила на човечеството, заключена в тези сини очи...Дано той се справи..
Няколко тона на звънене по-късно Соломон чу леко приглушен, женски глас:
-Да, кой е?
-Аз съм, Соломон.
-Какво има, звъниш за да злорадстваш, че успя да го събудиш преди мен?
-Не, обаждам се за нещо по-важно. - каза Соломон с нотка на тревожност.
-Какво може да тревожи великия Соломон? - отвърна насмешливо Надежда.
-Той ме тревожи....Успях само да му загатна какво се случва, а получих толкова силен отговор от него. ...