Втора глава

(в която става дума за черна помия, мравояд, бира, глаукома и индийски коноп)

От безкрая изведнъж се появи малко зайче. То се движеше безшумно, едва-едва, на пресекулки. Поспираше тук и там, гушеше, се, криеше се, но пак изскачаше и се впускаше в луд бяг. Беше с чисто бяло кожухче. Главата му бе отначало идеална, но сетне започна да се променя. Стана причудлива, появиха се три уши, после две глави и още четири крака. Заприлича на мравояд. Продължаваше да се движи, но вече по- бавно, по-тромаво. Не щеш ли отляво му изскочи черна помия. Като медуза. Като горгона. Носеше се стремително и погълна заека. Изяде двете му глави и строши краката. Сетне го изплю, вече напълно безформен, и продължи, като се раздели на две. Едната част представляваше носорог, но само с предни крака, а другата част досущ селска каручка. Изневиделица изникна огромна глава, която растеше и растеше и докато не се пръсна на десетки бели мишки, които се разбягаха насам-натам и потънаха в нищото. Носорогът пък се разтегна, разтегна и стана на змия, пълзяща открай до край. Беше вече късният следобед. Смрачи се и луната се показа. И си стоеше все такава константно кръгла. Скука. Гърбът на Оу бе мокър от лежането по гръб на тревата и дори му стана леко хладно. Стана, поизтупа се и тръгна към верандата. Малкото мишле бе спало от умора цяла нощ и цял ден в сапунерката. Излезе навън на тревата пред къщата чак към шест следобед да позяпа  облачното небе. Сега бе вече вечер, а вечерта, както се знае, принадлежи на мишлетата. Бабата бе излязла на верандата, бе светнала лампата и седеше на люлеещия се стол с плетката. Плетеше терлици на съседските дечурлига, пиеше в непрозрачна чаша, демек тайно, плодов ликьор и дори си бе приготвила, съвсем не по бабешки, една кубинска пура. Оу Клер мина под стола, надуши с носле миризмата на Кохиба и си каза - Ооо, колко обичам кубинските пури, дядо Пош имаше една кутия с такива на витрината и те постоянно намаляваха, докато накрая в нея останаха само малки отчупени парченца от тютюневите листа - именно тогава малкият Оу си сви първата цигара и я изпуши блажено, с малко покашляне в тоалетната на дядото. Мишлето мина през дневната най-спокойно, каза – Здравей! - на Франк и влезе в бюфета през дупката отзад. Франк изкряска зад него някаква ругатня, но това беше съвсем в реда на нещата. Никой не обича самонастанилите се мишлета. Е поне не и в началото, преди да ги е опознал. Оу Клер имаше план. И в този план, естествено, имаше точка първа. Най-важната точка за деня, а и не само за този ден. Време беше да се посети прочутия самолетен фестивал и да се направят първите бирени запаси. Вие може да не знаете, но Оу беше най-добрият домашен пивовар сред мишлетата  и обратното. Но затова по после, когато се почне с варенето на бира. Това беше втората точка, понеже преди да вариш бира е добре да вземеш откъдето можеш вече сварена такава. А това бе бирата, останала по чашите и по бонговете, разпилени вечерта след фиестата. Мишлето обу непромокаемите си обувчици Salomon, правени лично от него, през една мокра есен, навлече вълненото поло, нарами сакчето си, натъпкано с празни миши бутилки, и сложи в него чадър. За всеки случай. Една миша бутилка се равнява на точно 5 грама и се затваря с тапа. Оу Клер имаше двайсетина, а в старата къща на дядо Пош избата направо преливаше. - Трудно се намират в наше време такива - каза му дядото, когато му ги завещаваше.

 - Оууу, но тук има мишка - изкрещя бабата, забелязвайки гордо крачещото мишле по верандата, но, разбира се, не предприе нищо. Тя обичаше всичко. Цялата вселена, всичко, което се движи, а и което не се движи, особено оранжерията си с холандски цветя и индийския коноп, който гледаше на кварцова лампа. Просто както всяка жена, видяла мишле, така и тя съобщаваше това събитие с възглас... Оу се бе научил да не обръща внимание на хората. За него те бяха просто едни истерици и нищо повече. А по-лошото от жена-истеричка е само мъж-истерик. Добре че тук нямаше такъв. Обикновено те правеха белите, а с тая баба - мислеше си то - с нея ще се погодим, усещам го, витае във въздуха - и наистина, във въздуха витаеше един особен мирис. Абе, направо да ви кажа, миришеше си на канабис яката. Под секрет ви издавам, че бабата имаше глаукома от напредналата възраст. Нищо страшно, но докторите ù предписаха канабис. А тя, като изпълнителен пациент, се лекуваше и лекуваше, и лекуваше, но така и не знаеше дали се е излекувала, понеже от десетина години бе спряла да ходи на прегледи, но лечението продължаваше.

 Мишлето си затананика една весела песничка, в която ставаше дума за сирене, бира и верни другари и потъна в тъмното.