ivliter (Иван Хаджидимитров)
4325 226
May 11, 2010, 12:16 PM

Овчарят 

  Prose » Narratives
5.0 / 1
782 0 1
7 min reading
ОВЧАРЯТ
Сред цъфналите рози върви Ана, млада и хубава като цве­тята. Копринената ù рокля тихо шумоли след чевръстите ù стъпки. За миг тя спря и красивите ù тъжни очи се разшириха – радост светна в тях. Вятърът разпиля дългата ù коса и се завъртя във вихрен танц около сияйното ù лице. Тя изтича при него и докато той се опомни, го обви с вълшебството на своята хубост, устните ù пламенно докоснаха лицето му.
– Какво щастие! – промълви задъхан – и отвори очи.
В тях като в огледало се отрази небето – спокойно, синьо и бездънно. Над главата му сплиташе клони дивата круша, под която почиваше.
- Сън – каза огорчено и му стана болно за отлетелите завинаги красоти. Нова целувка го парна по бузата и го накара да подскочи. Звънна пиринчено звънче и усети съвсем в лицето си дъха на Вакла – водачката на стадото.
- Хей, какво те прихваща? – викна ù, изтривайки буза. Погледна часовника. – Охо, успал съм се.
Някои от овцете пладняха под сенките на дърветата, други кротко пасяха. Любен метна торбата пре ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Хаджидимитров All rights reserved.

Random works

More works »