Озарения - 2

• Ако знаеш накъде си се запътил, няма особено значение кой колко време ще те придружава. Помни целта, следвай правилната посока и стъпка по стъпка ще стигнеш там. Ами да, бавно! Щом „не си спестил“ за хеликоптер или за чартърен самолет. Има утеха. Припомняй си баснята на Лафонтен „Заек и костенурка“.
• Тези, които най-малко действат, най-много говорят.  
• Словоохотливостта често е израз на липсваща воля и решителност за осъществяване на желаната  промяна.
• Мълчанието е умствена релаксация или медитация на човека, убеден в истинността на своите убеждения и преценки. Духът е най-малко уязвим в състояние на мълчание.
• Нито Бог, нито дяволът говорят на някой от познатите езици и все пак присъствието им издава звук: на разпукване на цвят или на шум от падане на отсечено дърво; на славеева песен или на грачене.
• Оспорваш ли често истините на другите, ти все още не си открил истината за себе си.
• Да се разстройва при всяка чута реплика от този или онзи и да я приема за обида, това не е присъща черта на психично здравия човек. Колко ми е ниско  ЕQ-то*, дявол до го вземе! Все още се разстройвам от външни стимули.
• Нe е израз на себеуважение да прощаващ на човек, който системно те лъже и те манипулира. Ако навреме не се разделим с лъжци и манипулатори, някой ден може да се превърнем в тяхно копие.
• Доста често глупаците се самовъзприемат като всезнаещи гении. И тогава са най-опасни. Бягайте вдън гори, ако искате да опазите нервите си здрави.  
• За психически здравия човек гневът е светнала лампичка за пристъпени негови лични граници от друг, а при невротика мигащата светлина е повтарящо се патологично душевно състояние поради невъзможността да прекрачи чуждите граници.
• Причината за нещастието на някои хора винаги е в другите и никога в тях самите. Досадно е да общуваш с такива „светци“. Опазил ме Бог!
• Дори и със свещ да го търсим, няма как да намерим в света онова, което не сме отгледали със собствения си ум в собствената си душа.
• От много по-голяма нужда от помощ и подкрепа имат онези, които си вменяват ролята на спасители в някои житейски ситуации /изключвам психолозите и психоаналитиците/.
• Завръщането в себе си е процес, а не акт. Добре е цял живот да търсим своето концептуално Аз, като честичко си задаваме въпроса "Кой съм аз?".
• Ако се променяме в положителна насока, т. е. чувстваме се по-свободни, обичащи и творящи, значи се развиваме и днешното ни Аз превъзхожда вчерашното. Обикновено душата ни постига тъждественост с концептуално ни Аз в минутите преди смъртта. В мига на раждането и на смъртта си сме най-близо до Бога /чистотата и съвършенството/.
• Зависимият човек отдава време и сили на някой или нещо извън себе си и това го изчерпва, съсипва Аза му. Всяка зависимост е самопредателство, ако обаче успеем да се отскубнем от нея, даряваме си екстаза от усещането за градивната мощ на  индивидуалната ни свобода. 
• След поредната битка с определена зависимост няма как да не изживеем период на мъчителна абстиненция, но ако проявим воля и издържим, психическата ни устойчивост и стабилност нараства, а приоритетие ни се преподреждат в стройна йерархия. Светофарът светва на зелено.
• Идентичността е отказ от нещата, които не сме.
• Любовта, с която даряваме другите, е пътуване към ядрото на собствената ни душа. Винаги обаче съществува рискът никога да не стигнем там, закъдето сме се запътили, поради изгубване в света на другите.
• Няма светофари, нито регулировчици в дългото пътуване към самите нас. Как да си помогнем? Труден въпрос! Не се осланям изцяло на опита на другите, но той ми е нужен, преосмислям го. Полезно е да се чете написаното от Себеоткривателите.

            * ЕQ-то - коефицент на емоционална интелигетност

           Самадхи