Здравей!
Знам, че никога няма да прочетеш това, което ще напиша, но трябва някак си да го изкарам от себе си, защото повече не мога.
Не съм добре. Отново се влошавам. Често рухвам и дишам трудно. Влюбих се отново и той е по-добър от теб. Много по-добър. Какво да му отвърна, ако ме попита какво не е наред? Да му кажа, че друг е разбил сърцето ми и никой не може да го поправи... Снощи не можах да заспя. Липсваше ми страшно много. И преди е било зле, но тогава беше прекалено зле... Образът ти беше пред мен, когато затварях очи. Виждах усмивката ти, позата, която си заел, когато стояхме на онази пейка. Всичко виждах. И то кристално ясно, с детайлите дори. И се задушавах малко. И поплаках. Това ми позволи да заспя за малко, но болката и липсата бързо ме събудиха отново. Странно е как за толкова кратко време си влязъл толкова на дълбоко в сърцето ми. И не ме е срам да кажа, че ме боли. Не ме е срам да кажа, че сърцето ми е разбито. И знаеш ли, снощи осъзнах най-страшното и мъчително нещо, ко ...