Военните години и сиромашията ни бяха научили да се борим за оцеляването си. Родителите ни трудно отделяха пари за лакомства и кино. Тези средства си набавяхме самите ние по следния начин.

Безбройните патици в махалата се грижеха сами за прехраната си. По цял ден се гмуркаха в малката вада и ловеха риба. Те снасяха яйцата си около вадата, а понякога и в самата вада. Всеки обяд, когато свършвахме училище ние минавахме по вадата и ги обирахме. После ги носехме на евреина яйчар Мурдо, който ги закупуваше на половин цена. С патиците живеехме в мир и разбирателство. Често пъти и те се ползваха от нашия труд. Издебваха ни когато сме заети с риболов и лакомо изгълтваха уловената и нанизана на сламка риба.

В резултат на криминалното яйчарство всеки Божи ден се чуваха писъци и ревове. Това бяха педагогическите мерки на родителите ни. Всички деца в махалата живеехме задружно и делехме наравно хубави и лоши неща. Но всяко стадо си има мърша. И ние не бяхме изключение. Такъв беше Съдията, който никога не пропущаше случая да изтъкне достойнствата на своя род. Според него прадядо му е бил Кадия (съдия) в турския съд. В подкрепа на това изтъкваше фамилния прякор. Баща му беше разсилен в едно държавно учреждение и есенно време ходеше с бирниците да мерят виното. Съдията не без гордост казваше, че баща му е бирник. Именно родовите достойнства налагаха той да раздава правосъдие, за което винаги отнасяше як бой. Обичаше да казва: "Я шъ та насада на пачи яйца!" От махалата и отделението никой не го обичаше. Затова главният учител, който водеше отделението ни, го беше поставил на задните чинове с едно сиромашко, но добро и честно момче. Сиромашията на всички беше голяма, но това не пречеше от нас да се изисква строга хигиена - остригана глава, измити ръце, изрязани нокти, закърпени, но изпрани дрехи. Всичко това се проверяваше след молитвата от учителя. За всички нередности Съдията ни "садеше на пачи яйца". Особено страдаше от това Ликьо, който седеше на един чин с него.

Спомням си един час по Вероучение. Учителят ни разказваше притчата за добрия самарянин, който извадил трън от лапата на един лъв. Изведнъж от последния чин се чу глас:

- Господин учителю, тоа си пърди!

Учителят продължи притчата, но отзад отново са чу настоятелен глас:

- Господин учителю, тоа си пърди!

В стаята избухна смях, който принуди учителя да ни усмирява. Той се обърна към Ликьо и му каза:

- Илия, иди на двора и го отвържи на сефелък! Като свършиш се върни!

И вместо притчата, той започна да обяснява свойствата на боба, който по онова време беше основната ни храна. Обясни колко вредно е за здравето да се задържат газове в стомаха. Обясни, че наред с почивката през междучасията човек трябва да се облекчава в специалните за целта места.

Ликьо, както казах, беше сиромашко момче и ежедневната му храна, както на повечето от нас беше посен боб. За разлика от мексиканците нашия посен боб се вареше с много чесън, люти чушки, джоджен. Бобът правеше газовете, а подправките един неповторим аромат, който дълго се носеше около облекчилия се.

Преди Великден яйцата ставаха дефицитни. Съдията му беше намерил цаката. През време на междучасията, вместо да играе с нас, той вземал шапката и беж на малката вада. Обере пачите яйца и скрити в шапката ги сложи под чина. Видял това Ликьо и в момент, когато Съдията го "садеше", той наистина го насади на пачи яйца. Извадил Ликьо шапката с яйцата и я подложил върху седалката на Съдията. Сядайки на чина се чу рев и той скочи като ужилен, но закъсня. Омлета от пачи яйца беше сложил позорно клеймо върху панталоните му. Веднага подрастващият мюзевирски гений го кръсти пожизнено Пачията.