Пак истории от делника
Отначало не повярвах, после намерих същата информация на още няколко места.
Великобритания. Възрастна жена спира пред някаква болница, където правели аборти. Идва полицай. Пита я – какво прави? Обяснява му, че се моли за душите на жените там.
Арестуват я. Съдията, разбира се, не иска да си създава проблеми, предупреждава я, че не бива така на публично място и я освобождава.
Тя се връща пак пред болницата и пак мълчи.
Отново я арестуват…
Явно при демокрацията и мълчанието е опасно – кой те знае какво мислиш…
А, когато човек у нас минава пред МС или НС, или просто гледа новините – няма ли опасност да го осъдят заради непристойните му мисли?
хххх
Урсулата благодарила на канадците, че освободили Берлин.
Нищо странно – Обама се хвалеше, че баща му освободил Освиенцим.
А, впрочем, какво ли ще чуе Урсулата, ако попита роднините си – кои са били тия, от чието присъствие е освобождаван Берлин?
Шолц сигурно е узнал от чичо си – есесовския генерал…
хххх
История без мен.
Звъни телефонът. Търсеният вдига слушалката.
- Обаждаме се от банката. Провеждаме операция с цел опазване парите на клиентите. Продиктувайте, моля, номера на вашата карта…
Оня поглежда тримата си приятели около масата, вдига пръст да помълчат – важен разговор, и казва:
- Да, добре… Пишете: десет…
- Натам?
- Това е. Десет…
От другата страна са учудени:
- Как само десет? Каква ви е картата?
- Десетка спатия…
Телефонът неучтиво е хлопнат…
© Георги Коновски All rights reserved.
