Не, определено не е това за което си мислите! Първосигнално, животинско и подчинено на нагона съзнание, не говоря за онези тайни неща, които хората си причиняват понякога, когато нямат никой под ръка.
Какво е самотната жена? А защо е самотна? Не и заради недостиг на измъчени, изцъклени, и провесили от мерак езици поклонници. Просто вероятно на хоризонта не се вижда нищо, което е способно да отговори на емоционалните, интелектуални и чисто физически щения на жената. Сама... понеже от месец няма дразнител, който да ù разбива телефона от съобщения. Тя просто е блокирала достъпа на най- нахаканите, които са успели да и отмъкнат номера.
За съжаление обаче, вътрешните диалози с онзи, който е прилежно нарисуван от години в главата и, грижливо увит в желания, страсти стават все по-недостатъчни. Все по-често се улавя, че е добре някой да докосне рамото ù, да погали ръката ù, да отметне косата ù, подгонена от вятъра.
Тя не обича да бъде избирана, оглеждана и препоръчвана. Тя обича да избира. Оглежда, присвива очи, захапва леко, саркастично, с тънка ирония и ако умът му е достатъчно бърз, а рефлексите достойни за нейните докачки, го допуска. Тя не разбира, нито пък одобрява еманципацията. Но пък от друга страна не разбира и не одобрява живота по течението, без цели и предизвикателства.
Когато в златния следобед, на отиващото си лято,застава пред компютъра си, има намерение да чете. После има намерение да се допита до „чичко Гугъл”... И го прави. Въвежда: Мъж, зелени очи, богат, 37, изкуство, Истанбул. Последното не е сигурна защо го прави. Моментен каприз. Натиска SEARCH... Секунда, две... той е пред нея. Онзи, който толкова нощи сънува. С който е правила секс, докато бившият ù вече съпруг се беше надвесил над нея и самоотвержено се плезеше в устата ù. Мъжът, който и се привидя на автомивката в чуждия град... бил истински?!
При това всички изисквания, които е имала към този образ са спазени?! При това живее в един от най-старите и красиви градове в човешката история. При това притежава вила в Тоскана?!
Гугъл обаче подло мълчи по отношение координатите за достъп до нейната сакрална и огледална душа. А това само по себе си е гадно предизвикателство и поредната неправда, с която тя не е съгласна. И макар да рови почти през цялото време, не успява да попадне и на сантиметър по-близо от реалния.
Естествено, дори да успее да се докопа до координати, едва ли ще се свърже. Душата ù е покварена от предразсъдъци и стереотипи. Ще стои вечер пред компютъра, ще се разхожда по улиците на стария град, ще брои вълните на чуждото море, което толкова обича и ще мечтае. Ще блъска разюзданата си фантазия в безброй мизансцени, които ще обрисуват случайното им запознанство.
Вероятно други ще постъпят по-смело. Ще намерят начина да дръпнат съдбата за полата, но не и тя. Онова, което и дават книгите и собствените картини, които рисува е достатъчно. Един недостъпен за останалите, красив и защитен свят.
Ако някой ден той я познае... Ако вече я е намерил... Ако вече е полагала глава на неговото рамо, ако е бил реален... Тя пак няма да положи усилия, за да го спечели, защото жените като нея вярват прекалено силно във взаимното привличане и търсенето на душите. Дори, когато осъзнават, че понякога душите са глухи и не разпознават огледалния си образ.
© Деси Мандраджиева All rights reserved.