ПАМЕТНИКЪТ
Признателност и политика
са различни неща
Първото нещо, което виждам когато погледна през прозореца на кабинета ми е паметника в Докторска градина. Дори и нощем, осветеният паметник властно привлича погледа ми.
Гледам паметника и си мисля, че храбростта, приносът и всеотдайността на хилядите лекари, фелдшери, медицински сестри и санитари, между които и българи, участвали в Руско-турската война през 1877-1878, не са намерили полагащото им се място в досегашните описания на тази война. Може и да не е точно така, но поне аз и такива като мен мислят по подобен начин. Ако пък това не е вярно, значи историците ни не са се постарали да ни убедят в противното.
Една вечер отново се загледах в добре осветения паметник и пак ми стана чоглаво, като си спомних как някакви много ниско стойностни хора, вандали или не знам как да ги нарека, откраднаха бронзовите лаврови венци от паметника на тези доблестни хора за да ги продадат на като вторични суровини за жълти стотинки на други отрепки, ...