*** Пандора е малка луна от 2154г. , където е сниман филма Аватар през 2009 г.

Странно, някои я наричат сега ‘Откровения’ ***

      Тъкмо си сънувах как Сандра Бълок срамежливо се притиска към Силвестър Сталоун, надявайки се да прихване част от аплодисментите на присъстващите в последните минути на ‘Разрушителят’, показалецът на дясната ръка ме засърбя, после палеца и накрая средния пръст. Не разбрах, дали съм се събудил съвсем, но гъшето ми перо беше вдъхновено от навиците на джедайските мечове и ми се мушна в между пръстите ... беше време за писане и за ужас на околните ми се появи желанието да се отъркам и аз в някой по - мастит писател. И се започна ..

      Кафето си е кафе и се пие с удоволствие навсякъде, но една цигара ме изрита в градината под напоителния дъжд на Йовков. А тъй, като цигарата не пасваше на Йовковския дъжд, потърсих спасение в барачката за .. какво ли не. От косачка, барбекю, велосипед, шейна до едно прашасало кашонче, пълно със пирончета като спомени. Странно нещо – рядко поглеждам назад да разгледам пътя по който съм стигнал дотук. Той е осеян с моите жалони – някои боядисани в сребристо, други в златно, а има и такива в черно. В същност техните дубликати са заседнали в подсъзнанието ми и контролират избора ми да или не, но най добре май е да се върна там, да го съзерцавам поне за десет минути и да си спомня кога, защо, как, трябваше ли, а можеше ли иначе... Не мога вече да ги промениям, но най важното е да се ориентирам по тях – някои ги дръжа точно зад гърба, другите отстрани, а най-важните – нося със себе си навсякъде.

      В училище общо взето беше спокойно, но имаше един дребен и лют, дето все се заяждаше с мене. A имахме един Пешо. По едно време зачезна и се пусна слух, че е отишъл в Америка. Ами – май наистина е бил там, защото друг слух възвести, че се е върнал за малко и ще ни събере в някой ресторант да се наприказваме. Е, отидохме в тежкарско заведение с специални менюта и музика. И изведнъж докато си редяхме приказката, Пешо скочи и с танцова стъпка се запъти към певицата. Охраната бързо го озапти на метри от оркестъра, а ние се скрихме под масата от неудобство и срам.

      После като студент постоянно сънувах много хубав сън – с леки движения размахвах ръце и .... цяла нощ се реех високо над земята. Мда, когато беше вече време да пиша диплома и да ни гонят от общагата, пак се опитвах да размахвам ръце, но върховното ми достижение беше като на майски бръмбар – ниско и бръмчащо.

      Мацките ме наобикаляха, но тези, които харесвах не ме харесваха.

      И после последваха такива проби и такива грешки за които не ми се говори.

След всичко това границите ми се разместиха в главата за добро или лошо.

      Разбрах, че по принцип тестът за моите граници и за конкурсите в живота ми няма верни или грешни отговори. Така и не се научих да дрънкам на китара, не нося голяма чанта, кефя се че вече съм четвърто поколение железничар, мацките които избягаха ми спестиха поне няколко инфаркта и едно започване на живота от начало, не се оказах всред мигранти, не си сложих на челото до живот червен надпис ‘Мошеник’ за няколко стотинки повече, а за Пешо ... малко по-нататък

      Изглежда, че всичко е наред. Като студент много се увличах по приказката на Леви и ми беше много интересно да се пъхна в пръста си под негово ръководство. Или ей тъй – пъхваш се в една книга върху прашасалия рафт, стоиш, наблюдаваш и чакаш някой да те вземе, да те отвори и да засрича изписаните върху теб загадъчни кодове. Оказа се, че на Пандора е пълно с такива прекрасни места – неотдавна висях на паяжината си в една очукана приемна на една загубена гара и наблюдавах с удоволствие персонажите, съзерцавах как Луната изчезва, посетих мястото, където Баба готви най – добре, видях Края на лятото, омаях се при приказките на Хиляда и една нощ, бях На гости у дявола, даже и anita успя да ме държи на верижката си дълга около Една лъжа разстояние в течение на почти десетина минути ( казах й го) ... и ми беше много приятно.

--- 😎 ---

      И изведнъж видях нещо много зелено, много симпатично и с три глави , и даже като се загледах установих, че третата глава (от дясно) ми се стори такава близка и сродна, че се пъхнах в нея за да наблюдавам безучастно звездното небе. Да, ама не, другите две глави не се съгласиха с това занимание ами им се привиждаше някаква морска сирена яхнала метла. И тъкмо да се опитам да им обяснявам, че това не е морска сирена, ами Баба ... небесният тунел ме засмука заедно с .. или без – беше такава въртележка, че не беше ясно кое е горе, кое долу, колко крайника имам ...

след безизвестно колко време тунелът ме изплю на една прекрасна Пандорска полянка

    ... където в момента се извършваше ритуала и свещенодействието по сътворяването на онази финна мрежа от оплетени нишки, незабележимо от зрителя поддържащи ефирната основа както на на поетичния източник така и зачатъците на материализиране на поетичното настроение , което пък беше изящна комбинация от видимите форми на аватара на поетесата и съвкупността от другите психомоторни явления, които е невъзможно да се опишат с грубоватите прости думи, които са наистина ужасно много грубовати и прости, а например с нещо такова като ... лекият полъх в косите ... морно спускане на клепачите или продължително медитиране с отворени очи .... Това беше поетичната лаборатория на Б ...............

--- 😎 ---

И тъкмо изображението на Поезията започваше да се материализира в полубудното ми съзнание..

Жената ме сритва тази сутрин в кревата, гледа ме укори_обвинително и нарежда:

- Вчера, тоест днес, пак се прибра по никое време, прекалено весел..

Пак ли сте носили певицата с Пешо, а... ????... Тази сутрин сам ще си правиш закуска!

... Следващия път ще ви разкажа за... ама това - после :)

 'АВАТАР' ЕНБД - Еднолично Дружество с Неограничена Безотговорност