Feb 16, 2024, 8:03 PM  

 Пандора 3b+ _празнично поетично меню 

  Prose » Narratives, Fantasy and fiction, Humoristic
212 0 5
Multi-part work « to contents
16 мин reading

*** Пандора е малка луна от 2154г., където е сниман филма Аватар през 2009 г.

Странно, някои я наричат сега ‘Откровения’ ***

 

Менюто за днес:

 

     винаги менюто пак се състои от три блюда – стартер Син балон, основна манджа Розов балон и Десерт. Под тези имена се крият неочаквани смешни ястия, вземете си четка и салфетка, облечете се или съблечете ... както ви се харесва, отпуснете се, грабвайте си очилата и вилиците ..

 

Заповядайте ,

 

Стартер _ Син балон . Първо ще ви запознаем със заделките и подправките за днешните манджи. Все пак не очаквайте всичко наготово. Заделките ни се отличават с нелогичност, но логиката изплува някъде към края.

 

     

      🙂 Мастити учени са доказали, че триглавите змейове ........ Mайната им на маститите учени ! Те са живели пред средновековието, а тези, триглави гадинки са мутирали и скоро трябва да има нов Всемирен Драконски Форум , за да ги класифицира и вкара по категории в Google и Wikipedia . В наши дни те спокойно посещават МакДоналдс, БирФест, СубУей ... хранят се с всичко, пият всичко, тумбаците им растат и за да могат да хвъркат си пълнят крилата с хелий и райски газ. Не им завиждам, замъците и принцесите изчезнаха, рицарите и юнаците също са кът, ябълките ги обират още неузрели ловки крадци и няма какво да пазят. Въобще – безотговорна работа, само някои циркове ги търсят за работа ... и то за какво – да плашат малките деца 😯🙃😕 ..... Ааааа , ДА . на Пандора те се развъждат неконтролирано 🙂

 

      🙂 Професорът:
      – Вярно! А с колко стъпки ще вкараш жираф в хладилник?
      Студентът:
      – С четири – отваряш хладилника, вадиш слона, пъхаш жирафа, затваряш хладилника.

 

      Главният готвач също поглежда в дебелата си книга, старателно я отваря за да не изскочи някой от драгоценните му спомени, прелиства и стига до фразата, която ще спои всичкото това , слага си най-дебелите очила и започва заклинанието си: Абра - Ка – Дабра – Имало едно време в Пандора .. (ма тва после)

 

---😎---

 

Розов балон (основното ястие, поетична Пандорска феерия)

 

.....бяхме стигнали до .. Ураааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа 😎🍾🦋🎆🎉🎊🎈💐☘️🌱🪴🍀🍁😎...

 

 

      Публиката беше много шарена благодарение на отсъствието на дрес код. Коренните жители на Пандора не бяха толкова много, вероятно защото се бяха нагледали на всякакви чудесии. Бяха се проснали на земята със всичката си шестметрова синина, бяха си включили Универсалният Пандорски Съединител на Душите към околните тревички

 

( пуффф , много дълго – УПСД ... или за благозвучие ще използвам УПСС .. .или просто УПСС )

 

      ... И за пълното удоволствие си бяха пъхнали в ушите слушалките от iPoda си – знам ли ги дали слушаха симултантния превод или не‘ква музика . Поетичните души се бяха инсталирали на първите редове ( и на мен ми е много кеф да седя там и да събирам гилзите .. летящите цветя в случая , ама не бях се дозаредил и си кротувах още в огнеупорната кутия ) .

 

      Перманентните сърдитковци бяха както винаги на последния ред. Жега, Луна 1 и Луна 2, поляна, тревички, пеперудки, светещи ... глухарчета, огромна зелена поляна обкръжена от грамадни светещи дървета. Както споменах, публиката беше доста шарена – изгледайте всичките серии на Star Wars, набройте колко вида има животинската фауна и умножете полученото число по пет ! Всичките бяха там (плюс тези, от вашите фантазии), за щастие Darth Vader отсъстваше, имаше забранителна заповед за дишане във вратовете. Ония тлъстия червей Jabba се беше проснал отстрани, държейки верижката на принцеса Leia, .. ама да не продължавам с другите персонажи от съответната приказка. Интересни ми бяха няколко изумителни персонажи – Мечо Пух, който си беше съблякъл горната част на козинката и му се виждаха татуировките, Карлсон се перчеше с новата си перка отпред (старата си беше пак отзад) и подобрен брой лунички ... имаше и щъркел, на човката му все още висеше торбата за носене на бебета, змЕеподобни, змИеподобни, опашати, рогати, стокраки, пернати, качулати ... ай стига толкоз с фауната.

 

      Гинчето продължаваше поетичния си рецитал. Виждаше се как тя усещайки трепетите в окръжаващите я души бавно и тържествено наливаше масло в огъня, тоест екзалтираше публиката много умело. С плавни и грациозни движения на ръцете тя разширяваше кръгозора, увеличаваше поляната за сметка на дърветата, изтикваше по надалече малките облачета. даже няколко плаващи островчета, от които се сипеше вода от водопадите им. Управляваше цялата природа и даже мръдна слънцето, защото й светеше в окото ... а тя не искаше да мръдне, защото нейното съотношение профил / анфас на сцената беше оптимално и смяната му щеше да предизвика тотален колапс на поетичната настройка.

 

Природата е тъй богата-

Птичките, цветята

Пчеличките, тревата

О, тъй красива е Земята!

 

      Wow, сякаш отнейде се появи силен вятър. Първите редове поклонници наскачаха да пипнат Гинчето за поличката с целта директно да прихванат парченце поезия, от последните редове се чуваше бурно ръмжене и тропане с крака – настояваха, че всичко е фалшификат и че само те разбират от поезия... малки елфчета и тролчета започнаха да тичат между краката, опиянени от изпитата поезия. Средните редове, като по-практични се насочиха към отрупаната с вкуснотии маса от страни, Мечо Пух си поръча бурканче с мед, Jabba се уригна и поиска втори бидон с бира, щъркелът заиска да си напълни торбичката с малки жабчета ... всички се размърдаха.

 

      Дракончетата около мене бяха се заредили вече с необходимите им мляко, бонбони, откачиха се от пистолетите на газостанцията и фантазията им заработи с трескава скорост ... усетих гъдела и мириса на приближаващи битки с юначни юнаци, вятърни мелници, зорко пазени девствени красавици - принцеси, дървета със златни ябълки и каквили не други драконовски подвизи. Направихме производствено съвещание с другите ми две глави и решихме като начало в суматохата да подпалим опашката на един много дебел трол от задните редове ... заслужаваше си го ... мазен и брадат с напъпили брадавици навсякъде .... и после да знаете как тичаше ... ! , ... другите триглави зверчета около нас също се размърдаха и ..... и .,

 

О ужас – доставчикът ни беше объркал тотално менюто ни

 

– някои дракончета се бяха заредили с хелии и започнаха да се реят като дронове над тълпата, опитвайки се да сеят огън и жупел ... ма не им се получаваше и само смешно кихаха, други пък се бяха нагълтали с райски газ и можете да си представите – засилваха се махайки с крилца, подскачаха във въздуха и се тупваха на земята, при което изпускаха като спукана футболна топка струйки газ , образуваха малки облачета на търкалета , подлудявайки околните.и предизвиквайки неспирен смях .... окръжаващите започваха да се търкалят щастливо наоколо, държейки се за коремите.

 

На сцената виждах как наяве на Гинчето и растяха поетични крила !

 

Без малко да умра аз от любов

Животът с мен е тъй суров

Все някой си харесвам без уви

Със мене той иска да лети

 

      Хм, този Някой се появи във вид на Стандартен Принц от приказките, скочи на сцената, придържайки сабята си и шапката си, и леко скърцайки с новите си ботуши се поклони галантно на нашето Гинче предлагайки сърцето си, меча си и обещанията за лелеяни нощи с нея, запълнени с нейните дитирамби и неговото дрънкане на мандолина коленичи галантно и ..изрече вълшебните слова

 

О музо моя, зъмвам тъ и жъ литим на Карибите , през девет планини и морета ...

 

После направо я грабна и заедно прелетяха на косъм над надписа

 

‘Добре дошли в поетичния кът на Гинчето 🙂

 

---😎---

 

Десерт .. И пак старата история ... Този път жената не ме буди, ами ме вади от Пандора, защото е късен следобед ... първото което виждам – пушката на Чехов си е на стената, ама тя държи точилка в ръката ... Днес Лъвът има Рожден ден и ако си спомняш, съм ги поканила всичките ни роднини и всичките животни. Баницата е готова, тъй че си слагай официалните дънки и – на масата! Да знаеш кой няма да дойде ???

 

     Амиии - Да,  знам кой няма да дойде. Събираме олелията около трапезата, хапване, пийване, шегички и приказки. По едно време достигаме до темата за най-смешните ни истории с нашите деца. А те си играят да отварят и затварят хладилника, като дърпат опашката на слона и се заливат от смях. В един момент синът ми го усещам до мен, зяпнал и ококорен – тъкмо бях свършил да разправям най – забавното му приключение ...... след което той задава въпрос :

 

- Тате, тате ... А аз бях ли там ???!

 

      Всички изпопадваме под масата от смях , .... ама мен ме мъчи един въпрос :

 

Видях ви всичките ВАС при Гинчето .. А вие бяхте ли там??? 😎

 

 

ОБАЧЕ !!!!

 

      На следващия ден постъпи РЕКЛАМАЦИЯ от Принца, който грабна нашето Гинче вчера. Упълномощихме нашия PR да заяви следното:

 

      'Нашето дружество 'АВАТАР' ЕНБД, въпреки , че в името ясно е написано Еднолично Дружество с Неограничена Безотговорност, спазва най - високите изисквания и всичките му изделия са с марката 'State of Art' , т.е. по Правилата на Изкуството.

 

      Заданието, което ни даде © cveta1985 беше - стройна, симпатична, ентусиазирана и поетична. Рекламации от сорта, че не може да готви мусака или че е имала само една рокличка и нищо друго, че й липсват някои подразбиращи се женски детайли не се приемат, защото ги нямаше в заданието .... тоест - да е гледал какво взема!

 

      Препоръчваме на Принца да наблегне на мандолината, а тя на дитирамбите, както е във всяка нормална приказка!'

 

» next part...

© Пламен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Твърде абстрактно пишеш за моите възприятия. Това не е обида, а констатация.
  • Ще се опитам да се изразя, по-разбираемо: Не коментирам творческите ти способности. Ти тях си ги имаш - нищо не съм казал. Казвам, че лично аз с ограничената си ''изтънчена сетивност'', нищо не ти разбирам. Това са твои филми, недостъпни за непосветените в дълбоко-личния свят на сценариста. Нищо лошо и нищо лично. Опитвал съм се да вникна в начина ти на изразяване и всеки път безуспешно. Сега просто го казах в коментар.
    Още веднъж, извинявай, ако има нещо...!
  • Пламе! ,,😃 и смееш ли да питаш? Да те помислят ьа проЗ 😄
  • Метроном, поезията е много специфичен жанр, пише се от стихоплетци - разбирачи за читатели познавачи. И двете категории хора имат изострено чувство за възприемане на света и им е достатъчна само една дума, за да изпаднат в поетичен резонанс, почти като транс ... и за хора с ампутирани поетични чувства не е препоръчително да се появяват там. Разгледай https://otkrovenia.com/bg/stihove и забележи, че написани коментари няма, просто защото думите са излишни. А за самите коментари - не очаквам нищо, защото тук има такива, както описания тукашен персонаж ... 'Jabba се уригна и поиска втори бидон с бира' . А и се начетох на коментарни глупости в https://otkrovenia.com/bg/eseta/zavisi-ot-teb , където Palenka написа 'Поне разбра, че още нищо не си разбрал. Като искаш нещо да разбереш - чети есета!' 😎
  • Човече, нищо не разбрах. А съдейки по липсата на коментари, май не съм единствен.
Random works
: ??:??