или "Поредният обикновен ден на обикновения човек в условията на най-обикновена пандстресия"
Так-так-тик, напред-назад; сутрин всичко е аларма, за 15 минути макар! Докато с бързината на хамстер във въртележка маневрираш от стая в кухня, от кухня в баня, препъваш се в чехли в антрето, най-после жадно отпиваш от кафето, и... о... със сол! Здраве да е, време за друго няма, пък е и лек срещу махмурлук. То и махмурлук тая сутрин нямаш, ама здраве да е. Превантивно.
Тичаш към метрото. Ония църни маци, пущините, таман две тая сутрин, ти се спряпат в краката. И на тях си им свикнал, колко пъти вече и тях си преживял. Здраве да е.
Так-так-тик, напред-назад, и дошло време за обяд. Оня ден опита ризотото на "Храна за офиса и дома", нека да е китайски днес. Да видиш разликата. Всъщност разлика няма в оризовата същност. Нито днешният е стъклен, нито оня беше кремообразен. Варен ориз с бульон "Маги" с вкус на пиле, нищо, че е вегетариански. А е вегетариански не защото е със зеленчуци, а щото е гол о ...