Понякога човек изрича думите "Боже ще умра" или му се струва, че умира за някакъв странен миг или мигновение, но какво би станало, ако това усещане за смърт, че умираш, се повтаря отново и отново като стара развалена касета, която превърта на едно и също място...

Понякога човек не осъзнава колко нелепо звучи  тази фраза в ушите на някой, който изживява усещането за смърт постоянно, как паническите атаки го отвеждат в дълбините на страха, до толкова, че се чувства като мъртвец...

Е, това се случва с мен...ПОСТОЯННО, да не кажа всеки ден и ми се плаче от безсилие.

Как да живееш като мъртвец?

Ще ви науча...

Събуждам се рязко. Чувствам се объркана, неадекватна. Събудило ме е нещо в тялото ми - адреналин. Около мен се стеле тъмнина. В първия момент не усещам нищо необичайно, все едно е, че съм се събудила от сън и е време да ставам. После чувам как ушите ми почват да бучат, как сърцето бие френетично удар след удар толкова силно, сякаш ще изскочи от гърдите ми. И понеже и преди съм изживявала  това, измервайки го съм го засичала със 100 и повече удара в минута в спокойно състояние на тялото. А ако се заслушам сякаш мога да го чуя как бие в гърдите ми искайки да излезе. Усещам болки в гърдите, които се стичат под мишниците и стигат до лопатките на гърба ми. Болките ме карат да се гърча и да извивам тялото си в странно състояние. В този момент разбирам, че отново страхът ме е обвил, че отново той довежда до паника след паника, атака след атака в тялото ми. Това кара зениците ми да се разширят, очите ми да се отворят широко и ако до момента все още не съм била будна, то този момент вече го няма. Будна съм. В очакване. И отново знаейки от опит, че не умирам, но все едно е, че умирам, чакам да се сгърча на земята и да умра. 

Скачам от леглото цялата потна. Горещи и студени вълни ме обливат ударно. Крайниците ми изтръпват един след друг. Усещам бодежи по тях и се срутвам на земята. Опитвам се да стана, защото искам да се боря, да оживея, за Бога мислейки, че умирам. Въздуха не ми стига. Дробовете ми се опитвам да поемат всяка глътка въздух, която им дам. Следва виенето на свят. Цялата стая се върти пред очите ми, а сърцето ми не спира да ме удря и да го чувам как прави ДУМ - ДУМ - ДУМ...Е, добре станах с треперещи крака опитвайки да достигна ключа на лампата в стаята ми. Искам светлина, искам живот. Светлината е живота. Това ме обнадеждава.

И нека бъде светлина!

Светло е!

Почвам да се въртя в кръг, отброявяйки крачките и ударите на сърцето си - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и пак 1, 2, 3, 4 и т. н. Гърлото ми е сухо, защото се боря за всяка глътка въздух през носа и през устата. Искам вода, но все още не съм спокойна. Все още ми е лошо. Все още мисля, че умирам. Кръвното ми е стигнало поне 160/100, в това не се съмнявам. Паниката ме залива. Страхът ме обгръща. Сълзите ми текат. ПОМОЩ! ПОМОЩ! Не знам какво да правя. Дали да събудя някого или да изчакам. Знам, че не умирам по дяволите! Вече го знам! Но ме е страж и то ужасно! И в този миг сякаш извън тялото ми се отделям "Аз" и виждам себе си отстрани тоооолкова ясно все едно гледам филм и то на ужасите. Искам да си помогна и си викам на себе си: 

 - Не бъди глупава! Това е поредната паник атака. Тя ще мине. Бъди силна. Бъди смела.

 - Не умираш и ти го знаеш. Знаеш, че сърцето може да бие в спокойно състояние със 100  удара в минута и да работи съвършено здраво. Знаеш, че когато правиш йога се чувстваш по същия начин, сърцето бие много силно и то работи и то е здраво. Просто дишай и издишай. Помъчи се!

И така аз следя всеки свой дъх. Дишам - издишам. Дишам - издишам. 

Усещам, че кризата отминава. Не знам, колко време е минало. Винаги забравям да проверявам, да отмервам колко време продължава една паник атака.

Сърцето ми се успокоява с всеки един удар. Ушите ми са заглъхнали. Тялото ми се събира - "Аз" съм в себе си вече. Имам сили да се движа спокойно и да легна в леглото, за да заспя. Кръвното ми ще се успокои с всяка минута и ще падне единица след единица. Дишам спокойно през носа. Лягам. Не, ставам, за да изгася крушката. Страхът е изчезнал. Паниката е далеч. Вече лягам напълно спокойна все едно нищо не се случило. Толкова съм спокойна, защото най-страшното отмина. Успокоявам се. И след време затварям очи и заспивам, мислейки, че отново бях мъртвец за няколко минута от часа.

 Сладката омая на съня ме е достигнала. Спя!