2. Скука
Училището, разбира се...
Ей го – джиесемът звъни, трябва да се става, а му се спи... И как няма да е окапал – прибра се нейде след полунощ, пък и трите водки си казваха думата. Абе, не му се пиеше, но... Така е – компанията, мястото, поводът... Всичко задължаваше. Дори трябваше да се напие, но не му се искаше чак дотолкова да мимикрира с другите.
Даааа... Мина и тоя рожден ден... Седемнадесет... Както казваше баща му – солидна възраст за магаре, детска за човек...
Макар че... Какво разбира бащата от живота? Е, стар е вече – към четирийсетака отива, ама си е още с детски акъл. Още вярва в доброто и красивото, още говори за честност и порядъчност, още се надява да се върнело някакво време...
Няма!
Коста добре разбираше – времето не тече, не идва, не си отива. Времето – това е мигът. В него си ти. И – каквото уредиш. По какъв начин, с кого, за чия сметка... Кой те пита? Важен е резултатът. А той се измерва по едно – в твоя полза ли е...
Ей го – снощи при тях приседна някаква комп ...