5. Кому пука
Вечерта Веска едва успя да се измъкне от дома си. Наложи се да пусне в действие отдавна подготвената резервна лъжа – Милица е болна, а трябва заедно да учат. Добре, че оная лесно се съгласяваше да я прикрива – все пак, приятелки са...
Разбира се, Милица не дойде на купона. Тя си беше такава от първи клас – уж се смее, уж се забавлява, а кара с постоянно натегнати спирачки. И внимава... внимава...
Как не умира от скука? – питаше се понякога Веска. И третата в компанията – рижавата Ина, същата. Учат двете, домашни пишат, и се ослушват... Сакън – да не стане нещо...
А какво може да стане?
Нищо...
Каквото е писано – ще се случи. Защо да се товари човек с предварителни планове, опасения, да е все под напрежение?
Веска не беше отличничка, разбира се, но не беше и слабачка. Колкото – толкова. Трябва – сяда и учи. Не е допрял ножът до кокала... Хайде малко почивка...
Както тази вечер...
Беше ги поканил Анастас от единадесети клас. Дето му викаха Ананаско... Повод имаше. И то важен ...