Пазете мъжете
Пазете мъжете, тези нежни крехки създания!
Най-добрата ми приятелка реве по цял ден – мъжът й й изневерявал. Петрова от втория етаж и тя реве. Нейният пък я зарязал с две малки дечица и хукнал по някаква руса. Викам й – изруси се и ти! А тя ми отговаря, подсмърчайки: „Ти въобще не ме разбираш...” Колежката и тя реве. Нейният мъж също си завъдил любовница. Вечно закъснявал, вечно миришел на дамски парфюм.
Писна ми да им слушам оплакванията и един ден ги събрах и трите на кафе. Като че ли се бяха наговорили, викнаха в един глас: „Ти си добре, твоят поне не ходи, а само пие. Блазе ти!” Много ме заболя! Демек, техните са мъже, а моят не е. Ей много мразя така.
Абе вие луди ли сте? – питам ги. Ходенето е до време, пиенето е до гроб! Вашите мъже ходят, ходят, ама накрая си дойдат вкъщи. Измият се, издокарат се, весели, имат желание за живот. А моят небръснат като Джордж Майкъл, омачкан като инспектор Коломбо и за нищо не става. А вие ми ревете! Аз ако съм на ваше място, ще пея. Щото ми иде да завия от тоя пропойник! Не ви търсели като жени – че моят и да иска, не може да ме намери, ама аз пак не плача. Вместо да се радвате, че поне навън не ви излагат, вие сте седнали да циврите. Много сте прости! Послушайте ме бе, жени, ще походят, ще походят и ще спрат. Бъдете търпеливи! Всеки път, когато ги видите вкъщи, вместо да им вдигате скандали и да ги стряскате, казвайте им колко са велики. Мъжете са нежни създания, като малки деца са, крехки, уязвими. Насърчавайте ги, подкрепяйте ги в трудни моменти. Ние ги взимаме от ръцете на майките им в своите здрави женски ръце. Защо мислите, че на сватбата ни гушват и ни пренасят през прага на ръце. За да ни покажат за пръв и последен път как трябва да ги носим цял живот!
И трите бяха единодушни, че съм права. И тогава Петрова пророни: „Знаеш ли, говори се, че твоят задирял Цецка алкохоличката?” „Ей, най-после! Ще ми разправят, че моят не бил мъж! Дано им потръгнат нещата с Цецето, та да си го прибере!” – изохках радостно. Ти луда ли си? – гракнаха в хор и трите. „Абе, само да го вземе, ще си заживея като царица!” Жива да си, Цеце, в тебе ми е надеждата!
Ще ми разправят, че моят не бил мъж. Злобарки.
© Светлана Лажова All rights reserved.
