ПЧЕЛИ И ЦВЕТЯ
Огрени от утринното слънце, полюшвани от полъха на ветреца, цветята в лехата отрано бяха подмамили пчелите. Тихото пчелно жужене потапяше стареца в дълбоките води на сладки размишления за живота. „Всеки цвят в градинката е като живота на някого от нас. Озарен от слънцето на любовта, животът е красив. А какво са пчелите? Навярно те са вдъхновените ни мисли. Когато пчелата на добрата мисъл влезе в цветчето на живота ни, Бог излива благоволението си в него, пълни го с меда на любовта, мъдростта и истината."
- Йордане, ти докога ще се спотайваш там на сянка? Няма ли работа за тебе, ами дремеш като кон на празна ясла? Какво правиш там сега?
За да смекчи раздразнението ù и за да оправдае безделието си, ако мисленето може да бъде наречено безделие, той дипломатично отговори:
- Радвам се на цветята.
- Радваш се значи. А като ги сях ме питаше защо са ми толкова много цветя. Разбра ли вече?
- Разбрах.
- Е и като си разбрал, за какво са?
- Да има какво да гледам - отвърна раздразнен ...