11.07.2010 г., 11:25

Пчели и цветя

1.8K 0 0
2 мин за четене

ПЧЕЛИ И ЦВЕТЯ

 

     Огрени от утринното слънце, полюшвани от полъха на ветреца, цветята в лехата отрано бяха подмамили пчелите. Тихото пчелно жужене потапяше стареца в дълбоките води на сладки размишления за живота. „Всеки цвят в градинката е като живота на някого от нас. Озарен от слънцето на любовта, животът е красив. А какво са пчелите? Навярно те са вдъхновените ни мисли. Когато пчелата на добрата мисъл влезе в цветчето на живота ни, Бог излива благоволението си в него, пълни го с меда на любовта, мъдростта и истината."

     -  Йордане, ти докога ще се спотайваш там на сянка? Няма ли работа за тебе, ами дремеш като кон на празна ясла? Какво правиш там сега?

     За да смекчи раздразнението ù и за да оправдае безделието си, ако мисленето може да бъде наречено безделие, той дипломатично отговори:

     -  Радвам се на цветята.

     - Радваш се значи. А като ги сях ме питаше защо са ми толкова много цветя. Разбра ли вече?

     -  Разбрах.

     -  Е и като си разбрал, за какво са?

    - Да има какво да гледам - отвърна раздразнено, защото този разговор го отвличаше от мислите му.

     -  Глупости. За да има красота в дома ни, която да те радва, докато си почиваш. Няма ли да тръгваме към лозето? Да напече още ли чакаш? - смени темата жена му.

     -  След малко - отвърна и се опита да възстанови хода на мисълта си.

    "Всяко едно желание на човека е малка тичинка в цвета на живота. Когато Бог намери нещо интересно в мислите и чувствата ни той изпраща пчелите на Божественото вдъхновение в цветчето и го изпълва с цветния прашец на радостта. Пчелите смучат мед и същевременно оплождат цвета на живота ни с красиви и добри дела."

     През оградата надникна рошавата глава на съседката. Тя се развика с пискливия си глас:

     - Йордане, върви си прибери кокошките от градината ми, че ще пусна кучето да се разправи с тях. Ела да видиш колко пакости са ми направили.

     - Ама и ти не взе да затулиш онзи отвор в оградата през който влизат.

     Отиде и изкара бързо кокошките от разровената градина. После се опита отново да се съсредоточи в нещата върху които размишляваше. „Има и цветове, като живота на тази вечно начумерена жена. В тях амброзията отдавна се е свършила и пчелите на Божественото вдъхновение не кацат в празнотата им. Тъжно е да гледаш такова цвете" - заключи бай Йордан.

     Жена му вече беше приготвила мотиките и трябваше да тръгват към лозето, което както знаем, не искаше молитва, а мотика.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...