Пенсиониране на 67
Пенсиониране на 67
Здравейте, аз съм Хуан Гийермо. Ето моята история:
Преди месец получих сърдечен пристъп и жена ми повика линейка. Тя дойде, сложиха ме на носилка и ме понесоха надолу по стълбите. Носачите бяха съответно на 65 и 66 години, единият-с ревматизъм, другият-с дископатия и не можаха да ме носят, а тътреха носилката надолу и тя скачаше от стъпало на стъпало.
Пъхнаха ме как да е в линейката и потеглихме. На шофьора му оставаха му няколко месеца до пенсия на горкия. Не можа да ги дочака. Не виждаше добре и се блъсна в авобус, пълен с деца. Децата и аз попищяхме, но оцеляхме. Шофьорите, обаче, съответно на 67 и 66 години, починаха геройски на място. От инфаркт.
Стигнах до болницата пеша (добре, че е на две преки от нас) и ме сложиха на операционната маса. Сестрата забута някъде листа с иследванията и се разплака като малко дете, че от самата себе си го е скрила...Беше на 66, миличката и мислеше само за внуците си .
Лекарят, който беше на 67, улисан в животоспасяващата операция, изтървал зъбните си протези в отворения ми гръден кош. От тогава имам странна, стържеща кашлица, която не минава от нищо...
Аз съм на 35 години, с две висши образования и бих могъл да работя стотици неща, включително и някои от гореизредените... Да, ама не. От две години съм безработен, а в бюрото по труда няма нищо за мен...
(По материали от испанския печат)
п.п. Една усмивка, макар и с горчив привкус, винаги е добра дошла, нали?
Весел (и здрав!!!) край на седмицата на всички прочели!
© Петя Божилова All rights reserved.
