Пенсиониране на 67
Пенсиониране на 67
Здравейте, аз съм Хуан Гийермо. Ето моята история:
Преди месец получих сърдечен пристъп и жена ми повика линейка. Тя дойде, сложиха ме на носилка и ме понесоха надолу по стълбите. Носачите бяха съответно на 65 и 66 години, единият-с ревматизъм, другият-с дископатия и не можаха да ме носят, а тътреха носилката надолу и тя скачаше от стъпало на стъпало.
Пъхнаха ме как да е в линейката и потеглихме. На шофьора му оставаха му няколко месеца до пенсия на горкия. Не можа да ги дочака. Не виждаше добре и се блъсна в авобус, пълен с деца. Децата и аз попищяхме, но оцеляхме. Шофьорите, обаче, съответно на 67 и 66 години, починаха геройски на място. От инфаркт.
Стигнах до болницата пеша (добре, че е на две преки от нас) и ме сложиха на операционната маса. Сестрата забута някъде листа с иследванията и се разплака като малко дете, че от самата себе си го е скрила...Беше на 66, миличката и мислеше само за внуците си .
Лекарят, който беше на 67, улисан в животоспасяващата операция, изтървал зъбните си протези в отворения ми гръден кош. От тогава имам странна, стържеща кашлица, която не минава от нищо...
Аз съм на 35 години, с две висши образования и бих могъл да работя стотици неща, включително и някои от гореизредените... Да, ама не. От две години съм безработен, а в бюрото по труда няма нищо за мен...
(По материали от испанския печат)
п.п. Една усмивка, макар и с горчив привкус, винаги е добра дошла, нали?
Весел (и здрав!!!) край на седмицата на всички прочели!
© Петя Божилова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хе-хе! Абсолютна истина.
-
Да се смееш ли, или да плачеш! Това ни чака и нас!
-
-
Поздрав за горчивата истина!
-
Обратната страна на реформата винаги е в черно...
И още: Лекарят е забравил да си сложи маска, която щеше да му задържи зъбите. -
С Лина Светлана! Понякога нямаме право на избор! С поздрави, Петя!
-
И аз се опитвам да се усмихна с горчива усмивка... Поздрави за теб,Петя и за всички които нямат право на избор!
-
Ама ,хич не ми бе6е за смях, даже ми се навлажниха очите.
-
Благодаря ви,усмивчици!
Ева,съгласна съм, човек и на 90 години може да намери с какво да е полезен и на себе си, и на другите!
Въпросът тук опира до правото на избор...и на чувството на хумор, което ни държи прави -
Понечих да се усмихна, но... Парадоксално, но факт!
-
Хахххх...!!! На какъв хал сме, но този горкичкият на 35 с две висши образования, как не успя да си намери подходящата работа - нещо не му е наред. Познавам млади жени и мъже разбира се, които ще изровят земята, ще обърнат света, но ще си постигнат целите, е макар и не напълно, но се борят и непрекъснато учат и се усъвършенстват...!!!
-
Ох, не можах да се усмихна...
А как ли се усмихват управляващите, които въвеждат подобни закони?! -
Абе... трагично е... но това е истината.
-
Една горчива усмивка...
-
............
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
