Първото, което разбрах, е, че съм мъртъв.
От гърдите ми стърчеше пет или повече метра стоманена тръба, изхлузилата се през камиона, в който се блъснах, продупчила след това предното стъкло, за да ме забие накрая като пеперудка в хербарий на седалката.
Пеперудка в хербарии. Ама че перверзна асоциация. Можеше да мине само през главата на жена ми. Често ми го казваше през стенания, докато правехме секс и тя беше отгоре. Всичко започна от нея. Дали го е казавла и на тоя сополанко. Извози се. Здраво се извози. Сега няма да има ни мен, ни него. За кого ли ще плаче повече? Сигурно не за младия си жребец, а за мен…Кой знае. Малко ще и липсвам или…По какви закони падна тази тръба. Няма логика. Не е от сблъсъка. Карах бързо, но колата ми не е такъв габарит, че да помръдне тежкото метално лайно, в което се забих. Закъде бързах…Мамка му, трябваше да се наслаждавам на живота. Купих най-скъпото от младия мухльо. Картината вече беше моя. Жена ми също, защото го видях как изпи чашата с отровата. Даже ...