Тъмна нощ...В небето се ширеха гъсти, сиви облаци...пълнолуние...Луната беше ярка и енергията, която носеше, не можеше да не повлияе...

  По една тиха улица вървеше една дама, на име Селена...Тя беше толкова умислена и унила, че дори не забеляза прекрасната пеперуда, която кацна на рамото ѝ...Пеперудата продължаваше да си стои там доста дълго време...Селена повървя още и изведнъж погледът ѝ се спря на един лист, но тя не го вдигна, помисли си, че просто някой го е изпуснал и не я касае какво има на него...В момента, в който тя го подминаваше, пеперудата отлетя от рамото ѝ и кацна на него...Селена обаче имаше страх от пеперуди...И така тя се прибра, без дори да подозира какво ще ѝ се случи...

 През късната вечер не можа да заспи и погледна към прозореца. Луната сякаш се взираше точно в нея и искаше да ѝ предаде послание...

 И ето, след много неуспешни опити за заспиване, тя просто стана, облече се за навън и много тихо излезе...Селена се върна точно на същото място, където беше онзи лист, но уви, него го нямаше. Разочарова се и реши просто да се прибере отново...Видя същата тази пеперуда по пътя, този път обаче тя не избяга от нея, а я остави да кацне на ръката ѝ...

Луната все тъй осветяваше пътя...

 На сутринта Селена се събуди с много странно усещане...

 Когато излезе навън да се поразходи, се натъкна на човек, който държеше същия лист от предната вечер, питайки всеки срещнат дали не е негов...Той попита и нея, но тя поклати глава отрицателно...

 Отново е нощ и сега безсънието още повече я тревожеше...Тя си каза:

,,Този лист не беше мой, но защо тогава имам силното усещане, че трябва да прочета написаното...?"

 И така, всеки ден тя търсеше този човек, но след дълго време, просто се отказа и реши да не мисли повече за това...

 Ала не знаеше, че онази пеперуда все още беше там и всяка вечер идваше на прозореца ѝ...

 През една спокойна, тиха вечер Селена отново се разхождаше...Тя долови шум, изплаши се и забърза крачка...Чу глас:

-Хей, не знам дали помниш, но още пазя онзи лист...Не намерих човек, който да потвърди, че е негов...Мисля си, че и ти трябва да го видиш...

Тя остана зашеметена...Не можеше да повярва, че след толкова време най-после това ѝ се случва...

Селена обясни на въпросния човек колко дълго е усещала, че трябва да види написаното, колко дълго е чакала...

 Беше едно писмо...

Тя започна да го чете, ала за съжаление, много от нещата ѝ беше трудно да разгадае и се чудеше какво ли означават...

Ето какво пишеше:

,,Луната огрява

твоя път,

не спирай да

вървиш,

забрави за 

страховете или

във всичко

ще се усъмниш...

Пеперудата

е на твоето 

рамо,

вяра и надежда

имай само...

Магията,

за която 

винаги си

мечтала,

предстои,

светлината

от сърцето

ти твоя

път ще озари...

И когато най-

малко

очакваш, 

това ще

се случи,

оттам 

нататък 

отговори 

ще получиш..."

...

 Писмото наистина я озадачило, въпреки че тя усещала едно особено чувство...Времето щяло да и разкрие...

,,По пътя ни има

писма, писма, до

които винаги

по някакъв

начин стигаме...

А пеперудите,

правилните

пеперуди

взаимно

се намират,

въпреки че

те може 

през цялото

време да

летят една

до друга..."