Перфектното пробуждане

         Когато се събудих в малко късото ми легло, в хижата беше тихо, нямаше и помен от силната музика, дивото парти и веселата глъч. В тъмната таванска стаичка се процеждаше сноп лъчи идващ от единствения прозорец. Светлината разпиляваше прашинките във въздуха и ги впускаше в луд танц, а един тъничък лъч се отразяваше самотно в друга посока. Проследих го със сънени очи, когато краят му ме отведе на един метър вдясно от мен, ненадейно озаряващ най- прекрасното лице, което очите ми бяха виждали...

         В съня си тя изглеждаше дори още по-красива. Лежеше на едната си страна обърната към мен, чертите на лицето ѝ бяха изящно изваяни от божиите ръце, а завивката не я криеше, а само очертаваше съвършените ѝ извивки и форми.

          Тъмните ѝ коси, макар и грижливо завързани се изливаха като фонтан върху меката възглавница.

        Сияещото ѝ лице излъчваше невероятно спокойствие, а изрисуваните и устни с цвят на зряла смокиня нежно се събираха в блажена усмивка.

         Какво ли сънуваше ? Искаше ми се да надникна, да бъда гост в съня ѝ, да го съпреживеем заедно...

        Единствено сега можех да ѝ се наслаждавам спокойно без да се прикривам. Стоях неподвижно, едва си поемах дъх, беше ме страх да не би да я събудя, исках това да продължи...

когато изведнъж тя пое дълбоко дъх, легна по гръб с обърнати нагоре длани и издиша въздуха, мъркайки като доволна лъвица.

         В момента, в който започна да отваря бавно очи, обърнах рязко глава вперил поглед в опушения бял таван, сърцето ми запрепуска лудо като малко жребче, а пулсът ми ехтеше в ушите ми подобно на часовников механизъм.

           Прозвуча гласът ѝ наподобяващ малка камбанка:

           - Добро утро !

* * *