Госпожи и господа, другарки и другари,
земеделки и зимеделци!
/м-да много ми харешува това Господа, ...
особено кък завършва на ...-а,
имам предвид ... като, хм, либовта,
ако забелязвати сичкото друго завършва на ...-и.
Ма да н’са отплесвам и натам...,
та да няма после пляс, пляс, по главити
/то беше педалите, ма шъ стани кюта – пата. /
Начи до сега писах и брисах и при това все за добруджанки,
странджанки и тракийки и мъжовете им и
успях да покажа какви кметове напети са излъчили и избрали.
Сите шопкини, севернячки и македонки
съм ги оставила на идин айтозлия,
айтозлия, хем, сливналия, а, и на Татяна, да ни я пропусна,
чи тя и тя звизда си беше.

То това със сливите е ясно,
харно, ма дано да е по-тясно. ...Дефилето, бе, дефилето!
Щото от Искъро все съ случва по - длибоко да нема.
Еми, па нема!
Па на Бойко, кмето, сигур му и оно, дефилето до колене.
Щото някой ора волейбола го имат за опора...
Че ми са сърдят шопкините, че ги стегнали монокините.
И няма кой да ги буди, да се стягат за плажа – нуди.
И няма кой да ги четка, щото не знаят ни една плетка.
Кое беше на опаце, кое ли на лице,
почват да им се дерат вече и илици.
Па че ги видим кой че изберат
и колко ощи ризи съдерат.

Севернячките – за тях ще ви разправя,
ма на финикиец пред тях не се правя.
Те са фини, па и устакати,
мятат със очи си въглени -
жизнени са и благати.
Щото вътре у душата им гори жарава
и от въгленето сал пепел остава – справка –
Камелия – фолкфурия от Чипровци.

МакЕдонката е оправна жена.
Щом намери щуро маке,
дето ножа с два пръста хваща,
и он от колано пищово вади, че и два,
хоп – и го завъртя.
Па става една Дона
bella! Донка, Донка, Донкеее...
Пък гледайте вие
МА /che/ DONNkA bella
Може и ла донна е мобиле.
На такава кмет не и требе.
Она ке си бели платно на ови ми ти извори.
Друга ке си весла кайче пак на същото езеро.
Па ке тъче, па ке преде, па къделки...
Опа, де ми е тавата, Танасееей, па с... дупките
... и надениците от „Леки”. И подай насаме
Мелнишко пенливо,
че във тая жега най – ми липсва пиво.

Та тъй, рекох ви: шъ въ оставям аз на Панайет,
да видим на него как му йе мерака за кмет.

И он почна там на стадионо:
„Хей, шопкиньо, ти моя съдба...”


19.08.-27.08.2007г.