Да бъда честен, не си спомням добре името му. Не беше запомнящо се и по-отличаващо се от тези на другите. Но него го помня добре. Той беше видимо беден човек, слаб и като че ли здравето стоеше доста назад списъка с приоритетите му. Носеше се скромно, но спретнато; дребен на ръст, незабележим, но жилав човек. Работеше като помощен персонал в Немската полева болница в Призрен към КФОР¹. Беше обичайна практика да се наемат хора от местните и това сближаваше в голяма степен гостите и техните домакини.

      Той не се натрапваше с присъствие, но се радваше на всяка среща с военнослужещите от българския военен контингент. Стараеше се да бъде от полза при нужда и често разказваше за любимите си Бродски планини и случки от миналото и настоящето на гораните в Косово, но съвсем оскъдно за себе си и своето семейство.

      Спомен от него ми е любителски диск с филм и музика от района, в който се е родил и живее. Район, планински и негостоприемен, но който често е бивал (и още е) обект на различни интереси и който през последните десетилетия умишлено е изолирван и пренебрегван от властите.

      Една от неговите случки започва в годините след края на голямата (дано да е последна!) световна война, която унищожи милиони животи, прекрои граници и накара човеците да се намразят.

      Местата, където доскоро, макар и трудно, хората успяваха да подредят своя нелек, но тих и скромен живот, новите реалности разделиха на две. Десетки селища с техните къщи, улици, жители и добитък (не добавям реки и гори, защото тук те са рядкост – едни само голи чукари) бяха дадени на други. На разделените семейства беше забранено да общуват помежду си.

       - Стои войник с оръжие и не разрешава да преминеш. – тихо разказваше той.

       - И как живеехте така повече от половин век?

      - Когато в някое село се вдигаше сватба – продължаваше той - и шествието минаваше покрай границата, хората пееха песни. Войниците не виждаха нищо опасно и не обръщаха голямо внимание. Те не разбираха нашия език и не се досещаха, че текстовете на песните всеки път са различни и в тях се разказваха по-особени случки. Кои сега се женят, на кой дядо се родило първо внуче, на коя баба кравата се отелила, кой е новият учител в селото...

      Оттатък слушаха и на другата неделя те също правеха сватба. И пееха техните необичайни, но истински песни.

______

¹КФОР - международните сили на НАТО в Косово.