- Стани! Ставай ти казвам, няма да ми спиш цял ден! Заминавай на работа, днеска искам ракия на масата! Обличай се по-бързо, ще те закарам.
Лидия отвори сънено очи и неволно погледна през прозореца. Беше още тъмно и не се виждаше нищо навън. Чуваше се само приглушен кучешки лай, който се смесваше с крясъците на кукумявката. Всяка нощ тя кацаше на големия орех в двора и редеше своите страховити песни. Но Лидия ги харесваше, макар да плашеха всички останали.
Тя стана тихо и се облече. Сега погледна часовника – беше почти 5 часа и тя се разбърза. Но точно тогава по вратата се заблъска силно.
- Облече ли се бе търтей безподобен? – чичо й крещеше и блъскаше вратата все едно иска да я разбие. Лидия я отвори спокойно и тръгна към кухнята.
- А, добре, реших че още спиш.
В кухнята беше чисто и подредено. Шкафовете бяха много стари, но чисти. Върху един от тях седеше празна бутилка с ракия.
- Пак ли си изпил всичко, Василе? – гласът на Лидия беше тих, но много остър, а сивите й очи направо пареха ...