Песимистично замисляне над думите
И по-точно – над термините…
Гледам табела: „Фризьорски услуги“. Услуги… Но услугата е помощ от някого – безкористна. А за тия фризьорски „услуги“ се плаща /което е нормално – полага се труд, отива време. Не за дейността става дума, а за названието/. Тоест – плащаш, ама ти броят услуга?
Услуги вършели чиновниците? За което им плащаме – с данъците. Тоест – никаква услуга не е…
Нужен е точен термин за тези дейности. Но не се появява. Пък и вече не го усещаме. А натоварването е двойно. Защото услуга… Хем плащаш, хем морално се чувстваш задължен…
Или друга дума. Репресии. Пише в разните истории – репресии, репресии… Обаче – думата „репресия“ / repression или suppression/ е със смисъл отговор, противодействие /знаменитото „ре“, познато даже на белотаджиите от „Контра!“ – „Реконтра!“/…
Тоест – репресията е ОТГОВОР на нещо. Вторично действие. Няма как отговорът да е преди проявата…
А кой днес е репресиращ? Държавата, разбира се. Която и да е, каквато и да е – наблюдава, определя, наказва, репресира…
Все лошите?
Да, винаги лошите! Според определението на държавата – нарушителите на нейните интереси. Които ръководителите на държавата ни представят като интереси на обществото.
Проблемът е, че обществото има някои общи интереси, които всъщност са нацепени на хиляди, милиони даже лични интереси. И винаги има някой, който да е репресиран от останалите. Официално – чрез държавата.
Сериозна? В името на общите интереси?
А чия е държавата? Забравяме ли – живеем в капитализъм. Значи ръководната класа е буржоазната. На собствениците на оръдията на труда. На капитала.
Работещите… Работническата класа при капитализма НЕ Е ръководна сила. Има си профсъюзи – формално. Има права – на хартия. Има огромната власт – да гласува за посочените й от политическите групировки представители на буржоазията…
Народът е суверен. Нима? Народът е господар на държавата. Но в математиката размяната на двете страни на равенството не го променя. Извод: Държавата е господар на народа…
Имаш право да гласуваш. Други избират, ти гласуваш. А избирателите са господарите. Ти?
Недоволен си? Твое право…
И твоя си работа – казано на грубия махленски стил.
Ти си единица. Твоите интереси и мнения са субективни.
И ни най-малко могат да променят обективната реалност.
Добре скрита зад термини, внушения, пропаганда, репресии…
Но – стига толкова мислене. Както горчиво е казано отдавна – отдавна, при други хора със същите проблеми: „Много знание носи много тъга“…
И – „Нищо ново под слънцето“…
© Георги Коновски All rights reserved.
