Петък - тринадесети
Адвокат Вескова излезе от нотариалната кантора позеленяла от яд. Тъп нотариус! Да се изразявала по-грамотно в акта! Дребнав човек – вместо да обръща внимание на спазването на основните правила, на важните неща, той ще я връща, че написала „парцал”, вместо „парцел” и „гъзопровод”, вместо „газопровод”! То бива, бива, ама това на нищо не прилича! Да я изпуска като клиент, заради такива глупости! „Кракът ми повече няма да стъпи при този мисир – закльовкал ми там и едрото не вижда, а за зрънцето се захваща, пуякът му с пуяк!” – пенеше се тя, яростно захлопвайки вратата на адвокатската си кантора. Хвърли документите на бюрото и троснато седна на стола, а той изскърца пронизително под добре охранените й задни части. Точно в този момент в канцеларията направо нахлу задъхан младеж:
-Адвокат Вескова, не мога да вляза във владение на жилището, за което миналата седмица ми изготвихте нотариален акт! Представете си – върху него си била запазила право на ползване бабата на продавача и това било отразено в някакъв си предходен договор за делба!
- И какво от това? Само спокойствие и здрава храна, господине и всичко ще се оправи – хладнокръвно каза юристката, като в това време успя да се настани по-удобно и дори да се облакъти на бюрото си.
- Ами сега, къде ще живея? – продължаваше да нервничи клиентът.
- Я да запазите самообладание! Голяма работа като че ли е станала... Я се вижте - млад сте, прав сте и сто на сто ще надживеете бабата, господине. Затова ви казвам, че сега са необходими само спокойствие и здрава храна, пък вие продължавате да пъхтите като парен локомотив. Недейте така, моля ви се, че ще вземете да получите някой инфаркт!
-Но къде ще живея, за да мога да я надживея тази баба, къде, като нямам право и да стъпя в имота, докато ползвателката е в него, защото тя си е запазила правото на ползване пожизнено и безвъзмездно?!
-Нямате ли някаква алтернатива, господине?
-Имам – оставам тук, при вас, в кантората ви, докато намерите разрешение на проблема ми! – разяри се мъжът, тръсна се на фотьойла и изпъна краката си върху бюрото на адвокат Вескова.
-Ех, днес не ми е ден! Сигурно защото е петък, на всичкото отгоре е и тринадесети... Та то „парцали” ли не бяха, та то „гъзопроводи” ли – адвокатката най-после сякаш се притесни и чак започна да мисли на глас, но по едно време се разсмя: - О, последното, което ми се случва в този ден не е чак толкова лошо, та вие сте поне десетина години по-млад от мен! Като не искате да живеете с бабата, а предпочитате с мен – аз ще уважа избора ви!
Клиентът като ужилен скочи от фотьойла и набегом напусна кантората. Тогава адвокат Вескова се подсмихна:
-На по-хитър от мене ще ми се прави, мисирът му с мисир!
А наистина беше петък, дори беше и тринадесети - сигурно затова навсякъде прелитаха пуяци и пуйки, пУети и пУетеси, прозаици и прозаички, прозиращи съвсем прозирно...
© Росица Танчева All rights reserved.
те поздравява и благодари за усмивката! 
