PGHM „Искам да мога”…
(… кодирах се в твоето ДНК, беше нарочно, НЕ просто се случи… и сега няма избавление) :-)))
Нека оставим слънцето да изгори в очите ни… Докато…
Харесва ми да те наблюдавам как дишаш. Искам цялото ти тяло да ме диша така. Поемаш глътка въздух, равен на вечност и има някаква болезненост, защото не го очакваш, не и по този начин – дързък и разкъсващ. Това е моят силует. Той се влива в теб и заема формата на тялото ти, така сякаш винаги е бил там.
Как сме живели с тази липса досега?
Пасваме си. Няма разминаване.
Милвам те. Отвътре.
Кожата никога не би могла да улови и пресъздаде този допир, страда от недостиг на чувствителност… към тези сили на триене (нали се сещаш без описание?! Родени сме да летим, а не да вървим по тротоарите. Познава се по следите, които оставяме след себе си).
Сега ме обичаш най-много. Сега съм най-близо до теб, толкова, че не можеш да ме докоснеш, затова трябва да докоснеш себе си… да обичаш себе си. Дишането ти се накъсва. Потъвам. В теб.
Цветовете придобиват мирис. „J’adore” - най-моят парфюм.
Проверявам с език кое точно съм аз.
Прехапваш устни. Държа сърцето ти.
Само да попитам, какво е усещането?
Всяка частица от теб се надига, отлепя… разпръсва и смесва… нали?
Самоувереност?! Не е това! Аз те обичам…
Искам да променя посоката на кръвта ти.
Искам да бъда движението в теб.
Хаосът и редът, крясъкът и тишината, адреналинът и спокойствието…
Искам да искаш! Искам да искам. Искам ТЕБ, повече от искам…
Погледът ти блуждае, пулсът ти е ускорен и очите ти…
Обичам очите ти… насълзени от желание, от страст… от неизвестност... от обричане...
Светът става относителен… изгубваш представа за реалност и е някак страшно… И само аз съм с теб там, на повърхността, в разреза, малко преди двата свята да се слеят в една умопомрачителна целувка.
Искам да „умираш” от очакване, искам да молиш за пощада, за онова… толкова нужно освобождение.
Лицето ти прозира, усещам напрежението ти, стискаш очи, наближава… неповторимия момент… конвулсия… започвам да ти се случвам.
Искам те толкова много, че самото изричане на това ми причинява болка, от която плаче цялото ми тяло.
Искам да бъда аз! Не бих пропуснала нито миг.
Искам да бъда там, да виждам всяко изражение на лицето ти и да заглуша всеки твой вик с устните си…
… и когато всичко свърши, искам да те прегърна и да ти кажа, че всичко е наред, че има още много и, че не съм прегръщала никого досега така. Ще ти кажа, че това е подарък, изпратен ни от Бог, че сме дошли на земята за по едно кафе, но от нас зависи колко дълго то ще продължи и дали ще останем заедно. И че, ако сега мога да достигна звездите, не бих взела нищо от тях, защото вече съм получила всичко, което съм искала.
Имаш красиви очи, не бива никога да ги затваряш. Трябва да се научиш да спиш с отворени очи.
Сега разбра ли значението на „Искам да мога”?!
© Мойра All rights reserved.
