Пиенето
Чудна прохладна лятна вечер. Малката полуоткрита пристройка на хижа Буковец в Стара планина. Само звездите и една слабомъждукаща лампа осветяват малката дървена масичка, отрупана с екологичночисти домашноприготвени напитки и вълчи мезета. Щурците весело огласят горската тишина, а бляскавочерният смок-мишкар спокойно наблюдава от гредореда веселата компания, насядала кой както може и отдала се на заслужена емоция.
Приятно е. Разговорът преминава от една тема на друга и често е прекъсван от песни и наздравици. Настроението се покачва с броя на изпитите чашки. В този момент всички проблеми са разрешими.
В сърцето на компанията е Петко К. – известен ценител на силните напитки. За разлика от другите, той дегустира по количествения способ. Тихо и кротко за една вечер може да оцени неимоверен обем от първокачествена продукция, като името на производителя и вида й не са от съществено значение. Най-ценен критерий за него е достатъчната наличност.
С напредването на вечерта наздравиците преминават в преброяване на оцелелите и събуждане на заспалите. В един момент Петко К. се изгубва и, тъкмо когато решават да му пишат отсъствие, той изплува като пролетен минзухар изпод масата и с нови сили се включва в благородната надпревара.
Когато изчезва за втори път и отново се появява по същия начин, той започва да предизвиква съмнения в сплотения колектив.
Но Петко К. е стар боец и дава напълно удовлетворяващо обяснение:
- Цяла вечер търся облегалката на тая пуста табуретка и все не я намирам...
14.IX.2007 г.
© Динко All rights reserved.
