Светлината от малката нощна лампа светна и разбули мрака в ъгъла на стаята. Там стоеше пиратът-скелет, който под ъгъла, при който биваше осветяван, изглеждаше наистина зловещо.

-          Хайде, Дани, време е за лягане – извика майката от коридора.

Дани загаси малката си нощна лампа и се зави плътно, за да е в безопасност. Младото съзнание на детето бе запечатало образа на зловещия пират и постоянно го прехвърляше, карайки Дани да се върти в леглото си, не можейки да заспи. Сетне, след дълго въртене малкият заспа неспокоен сън. На сутринта се събуди от кошмара си, целият облян в пот. „Какъв късмет, че е светло” – помисли си невръстният.

-          Мамо, мамо, сънувах ужасен кошмар ! Имаше пират-скелет и кораб, и ужасна буря, и...

-          Дани, Дани, успокой се, било е само сън, нали? Казах на баща ти да не ти купува онази играчка... Спокойно, миличък, можем да махнеш играчката, ако искаш. Хайде сега си изяж закуската.

Момченцето не каза нищо, а само тихо закуси, след което отиде на училище. Беше едва втори клас, ала вече мразеше тази институция. Особено ненавиждаше математиката, с всичките ù числа и знаци. Още вторият му час бе, именно, математика. Учителката влезе, изгледа строго под очилата си, сякаш си търси жертва, сетне рече :

-           Добро утро, деца.

Сухият ù тон и студеното излъчване допълнително плашеха Дани. Минаха минута-две и учителката каза :

-          Хайде да видим сега дали всички сте си научили таблицата за умножение. Дани, излез на дъската. Хайде сега кажи колко е четири умножено по шест ?

Сърцето на малкия тупаше като лудо. Той не бе научил много добре таблицата за умножение и сега силно се притесняваше, не толкова от незнанието си, колкото от строгата си учителка.

-          Нямаме цял ден, Дани, знаеш ли или не? – попита учителката и започна да нервно да върти химикала си.

-          Ам... тридесет? – съвсем плахо отвърна Дани

-          ГРЕШНО! – изкрещя учителката - сядай си на мястото и напиши всичко, което знаеш, на лист.

Второкласникът седна и написа всички комбинации от числата. Липсваха само отговорите, които той не знаеше. Времето до биенето на звънеца мина мъчително бавно, но ето че най-сетне, дойде и неговият час. Учителката се приближи до чина на Дани и ядосано го захока :

-          Млади момко, в цялата си дългогодишна практика на учител не съм виждал толкова нехайно и безотговорно дете като теб! Я, виж, всички са научили таблицата, само ти – не ! Утре искам да дойдеш с родител!

Дани се почувства адски смазан и неможещ, но пък поне математика вече беше минала, така че можеше малко да си отдъхне, а и следваше любимият му час – Историята. Отвори раницата си, за да извади учебника, но завари вътре върху учебниците куклата на пиратът-скелет, която толкова го бе изплашила през нощта. Момчето се изплаши и неволно изпусна раницата си на пода и след известно време реши да я сложи в ъгъла на стаята за по-сигурно.

Като се прибра от училище, веднага изтича при баща си и притеснено каза:

-          Тате, тате, пиратът беше в чантата ми днес! Не съм го слагал там, тате, той ме плаши!

-          Чакай, сине, дай да видя – с леко усмивка казал бащата, но щом отворил раницата на Дани, не видял, намерил вътре ни вест, ни кост от играчката.

Дани се опитал да каже на баща си какво се е случило, даже обърна цялата си раница на пода, но не намери пиратът-скелет вътре.

-          Учителката по математика те вика утре в училище – казал Дани след дълго подканване да го стори

-          Сега, пък, какво си направил? Казах ли ти да слушаш в час!

-          Но, тате, аз просто...

-          Ти просто, той просто, не ме интересува. Отивай си в стаята!

Малкият влязъл в стаята си и видял пиратът-скелет да седи непокътнат в ъгъла на стаята, сякаш не е мърдал оттам.

Следва продължение...