В следващото писмо до Ивалинка я уведомявам за събитията които следват:

      “ Дете мое.

    Ново тегло ме натисна. Бях ти писала, че се канят да умират, но Никата ни изигра. Уж двамата заедно, (че не могат един без друг), но тя пак се изхитри. Той затвори очи, а тя щом разбра това, отвори нейните.

   Глупакът му с глупак!

    Хем го предупредих, че тя няма да изпълни обещанието си (да мрат заедно), но той напоследък и имаше голямо доверие и остана излъган.

   Човекът е в Рая. Бог да го прости. Дадох му един адрес, на дядо Матейко от България, да се търсят и опознаят. Аз ще държа Никата тук, защото нямам доверие на нашенеца. Да не е някои коцкар и да хареса Ника,  и Урбано да остане с пръст в устата. 

   На погребението   плаках много, а сеньората ми не знам дали  разбра какво стана, защото на другия ден не ме попита къде е. Ама аз нямаше да и кажа истината, да не вземе да “литне” да го търси и съвсем ще ми замре работата. Таман си свикнахме и ето -разделихме се.

   Да ти е драго да умреш в Испания, Ивалинче!. Никой не реве, нито се целуват студени, ами всички като започнаха да ръкопляскат, аз се стреснах и си помислих, че сме на концерт. После като на бис- по силно. Сигурно искат умрелия да стане и пак да повтори смъртта си или пък искат да кажат “Браво, добре че умря “.

      Не знам, ще питам. Въпросът е от голямо значение за мен, защото сърцето ми на няколко пъти удря спирачка. Ще се мре тук, две мнения по въпроса няма. Ти внимавай някой ден, след атентата на ЕТА, у вас в градинката да не намериш някой орган от мен, ако зарядът е по силен.

   Тук не четат речи като в Долни Дъбник, а и испанците с ч-то си чупят езиците и ще трябва да кажат вместо “умря Ленчето “ – без ч. (Нали знаеш кой ме наричаше така някога галено. “Лене татков“. Още тогава е усетил човека, че ще си сменям поданството и че тия тук са на Вие с буквата ч.)

    И така останахме си двете “весели“ вдовички. Нали Никата ме бедеше че съм гадже на Урбано. Тя загуби говора си на-пълно. Остава и картината и адиос.

      Със смъртта си Урбано ми направи голяма услуга. Едната от дъщерите им искаше да дойде  с мъжа си в България у нас. Бях се разболяла, даже си мислех да се гушна до Урбано и да се скрия, да ме забравят.

      Мислех, като дойдат, да сложа един черен кръст и един череп на вратата на външната ни тоалетна и да обясня, че това е семейната ни гробница, но не се посещава от чужденци. Вход ограничен. Останала е една кокошка, ще я затворим в помещението да мре и никакво отваряне. Сградата ще се обяви за паметник на културата – антика кирпич от 5 век. Ще им извия вратовете, като слезнат от колата, да гледат само на горе, да не станат разногледи. За у нас е по лесно, ще обясня, че сме първобитно – общинния строй, каменната ера, те ще познаят по кокошарника ни.

   Може ли да ги доведа у вас?.. Ти ще спиш у нас! От голямото пренаселение няма много място, но два избора имаш. В беседката на масата, на трябва да внимаваш да не те откраднат, или пък на терасата на чист въздух, там ухае на различни полски треви от животните.

   Ще трябва да търся да наема два противогаза. Един по голям за главока и по малък за адашката от Испания Еленита. Няма да ги купувам, защото после няма да ги ползвам. Ние сме си свикнали да ни мирише и не ни прави впечатление.

   Като разгледат нашия район ще отскочим до самолетчето в центъра  и да ги запозная с Бешков. Друга важна забележителност в Дъбник е “парка на покойниците “, ще ги подготвя с костюми като космонавтите и противогазите. Не съм сигурна дали ще намерим умрелите ми роднини, за да им  представя Испанските си гости - от другата планета.

   Срам и позор Ивалинче!