В следващото писмо до Ивалинка я уведомявам за събитията които следват:
“ Дете мое.
Ново тегло ме натисна. Бях ти писала, че се канят да умират, но Никата ни изигра. Уж двамата заедно, (че не могат един без друг), но тя пак се изхитри. Той затвори очи, а тя щом разбра това, отвори нейните.
Глупакът му с глупак!
Хем го предупредих, че тя няма да изпълни обещанието си (да мрат заедно), но той напоследък и имаше голямо доверие и остана излъган.
Човекът е в Рая. Бог да го прости. Дадох му един адрес, на дядо Матейко от България, да се търсят и опознаят. Аз ще държа Никата тук, защото нямам доверие на нашенеца. Да не е някои коцкар и да хареса Ника, и Урбано да остане с пръст в устата.
На погребението плаках много, а сеньората ми не знам дали разбра какво стана, защото на другия ден не ме попита къде е. Ама аз нямаше да и кажа истината, да не вземе да “литне” да го търси и съвсем ще ми замре работата. Таман си свикнахме и ето -разделихме се.
Да ти е драго да умреш в Испания, Ивалинче!. Нико ...