Изгребваше пепелта от камината с желязна лопатка и внимателно, за да не вдига прах, я изсипваше в една поцинкована кофа, когато забеляза жълтото парче ламарина. Взе го с два пръста и издуха пепелта. Беше малка, месингова панта. Разрови, намери и другата. Не беше сигурен, но можеше лесно да провери съмнението си. Изправи се, отиде до скрина и отвори най-долното чекмедже. Кутията я нямаше!
***
Няколко дни по-рано, докато търсеше кибрит, за да запали камината, намери дървената кутия в дъното на най-долното чекмедже на шкафа. Отвори я и видя писмата. Миг преди да я затвори, прочете в левия ъгъл на най-горния плик нещо, което го смрази – малкото име на изпращача! Николай! Може би не трябваше да отваря плика, но за миг реши, че е по-добре да знае истината, отколкото да живее с догадки и съмнения. Прочете само началото, обръщението: „Здравей, моя любов…“ Това му беше достатъчно. Сложи писмото обратно в плика, притвори внимателно кутията, върна я на мястото ѝ и затвори чекмеджето.
Значи не е б ...