Apr 23, 2010, 11:04 PM

Писмо 

  Prose » Others
1214 0 0
3 мин reading

            Обичам те! Какво повече ти трябва да знаеш за мен?! Липсваш ми всеки ден! Липсва ми усмивката ти, гласът ти, думите, които ми прошепваше всяка вечер, преди да заспим! Липсва ми дъхът ти, лицето ти, целувките, всичко в теб! Искам да си тук, до мен! Да ми казваш, че времето ще спре и този миг ще бъде само за нас!

             Прощавам ти, че беше далече от мен! Прости ми и ти, че се опитах да те забравя! Болката беше по-силна от щастието, тя ме накара да си тръгна. А ти не ме спря! Каза ми, че ако обичаш някого, трябва да го пуснеш да си отиде - ако се върне - ще те обича завинаги, ако не - ти ще го обичаш винаги...

              В това време, на това място, в този свят, една мечта, надежда крепи света - това е любовта. Може да не вярваш в нея, може би и аз не вярвам... Но какво е вярата?! Тя е тази, която ме кара да продължа напред. Какво съм без нея?! –Нищо и никоя! Аз съм само една милиардна част от този свят, прашинка, недостижима и нереална... Твоята любов ме кара да се чувствам като нещо повече, да вярвам, че всичко е възможно!

               Коя съм аз, че да те спирам, кой си ти, че да можеш да ме спреш?! Ако ме обичаш - пусни ме да си отида. Ако аз те обичам - ще се върна! Само един шанс, една неизказана дума, една неосъществена мечта, а надеждата изгражда света отново. През бури и урагани, сред руините на века, останаха там едни основи на една незавидна душа. Любовта крепи човека, вярата го прави силен, а надеждата му дава възможност да продължи напред. Моята любов си ти! Ти си мечтата, надеждата и добротата в мен и Ти си всичко за мен! Ти си денят ми, нощта, в която не мога да спя. Обсебваш съня ми и се радвам, че е така. Знаеш ли, че ми дължиш още един шанс, шанс да поправя нещата. Не искам да те преодолявам, не искам да преодолявам и болката, която идва след любовта. Искам да поправя всички “счупени” неща! Трябва да те има тук, до мен, трябва да даваш смисъл на деня ми. Трябва да вярваш в мен и аз в теб...

                 Колко много недоизказани думи останаха, колко много следи от любовта. И не съжалявам за нищо, защото знам, че пак ще продължа да живея с мисълта за любовта и за теб! Обичам те! Никога няма да ми омръзне да го повтарям! Липсваш ми всеки ден, откакто те няма! Давам всичко, за да държиш ръката ми отново, знаеш това! Обичам те, винаги ще е така! Липсваш ми! Ще преодолеем това, нали?!

                  Исках да останеш, защото имах нужда от това, исках да видиш, че ти за мен си всичко в този свят! Не мога да пиша вече, а бях добра в това. Допускам грешки, които никога не съм си мислила, че мога да направя! Исках да ти пратя писмо, исках да напиша всичко това и много повече. Имах толкова много мисли в главата, имах толкова много неизказани слова, а сега... сега имам само една мисъл, само едно изречение на устата и то е: Обичам те! Ти винаги ме караш да се чувствам така, че да искам да крещя, докато не остана без глас. Съществува ли любовта?! Ако я няма, тогава защо се чувствам така, сякаш мога да напиша цяла книга с “Обичам те!”. Не знам какво да изрека, имах толкова много насъбрани неща, но те се загубиха, още щом започнах да пиша това. Не искам света да знае за любовта ми, достатъчно е само ти да четеш. Всичко, което исках да ти кажа, е тук; това, което сега не мога да напиша, се надявам да го изразя с действия. Исках да знаеш, че обичам начина, по който ме докосваш, обичам всичко, което правиш за мен. Знам, че и сега е така, че те няма, точно защото искаш да бъдем щастливи, да имаме добро бъдеще заедно и материална обезпеченост. Всичко е заради парите, нали?! Животът просто е такъв! Но аз знам, че не е само това. Ти ми каза, че искаш да служиш на страната си и аз повярвах в това. Знам, че беше искрен, защото те познавам, но ме е страх. Ценностите са нещо много важно за човек в днешните времена, те са част от живота. Твоят дух е достоен за уважение, но въпреки това изпитвам страх. Просто искам да си тук, искам отново да имаме шанс за “последния ни танц”. Знам, че като се върнеш, ще те прегърна толкова силно и никога няма да те пусна да заминеш отново. Знам, защото те обичам, обичам всичко, което си и искам да бъдеш сигурен в това. Обичам те толкова много!

© Соня All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??