Писмо

Мило мое пандишпаново кексче, здравей! Най-после изтрезнях и реших  да ти пиша, след дългото ми мълчание. Съчувствам ти. Разбирам положението ти, зная, че в казармата е зверско.  Усещам, че си доста загорял, не се притеснявай, аз също. Жадувам за момента, в който ще те погледна с моите честни очи и ще мога да те погълна целия. Да ти се похваля, има доста навитаци на моята снага, давам им я да я поддържат. Трябва да се гордееш. Не е морално да я оставя непогалена. Нека да не бъда като недобрана вишна. Аматьорчетата добре си вършат работата, не цапат много и следи не оставят, и просто и ясно ме оправят.  Не се тревожи за мен и котенцето ми, добре сме и те очакваме с нетърпение, но и сега не ни е идеално лошо. Моята приятелка реши да заменим липсата ти с материален любовник. Мда...  Много е приятен, справя се по-добре дори и от комшията Тошо.  Като се има предвид, че мога да го имам когато и за колкото си поискам. Не мърмори, когато моето котенце е в цикъл, не се цупи, когато не ми се играе с него, не се сърди, когато излизам денонощно. „Мъж за чанта„ от това се нуждаем ние жените, които мъже като теб са ни обрекли на дълга суша. Споко, мило, на мен нищо не ми липсва, справям се, дори ми е кеф, че вече не намирам миризливите ти чорапи зад канапето и някои друг чифт боксерки, които не съм сигурна, че са твои. И така, а за майка ти да обадя, тя е добре, така хубаво ù затворих  устата, ще ми казва тя какво, с кого, къде да правя. Я, не на мене тия. Направих ù една маска за стягане на кожата, милата, седмици наред с мимики ми говори, дори не яде, което ме улеснява, не ме кара да готвя и преспокойно си ходя в Пешо. Ще живее, споко. След някой друг ден маската ще отпусне. Ааа, сега ще се чудиш кой е Пешо. Пешо е моят нов колега. Ех, голям е готвач. Правим си „sex on the beach”, както искаш го разбирай. Нали знаеш заведението, в което работя, точно там се запознахме. Той много настояваше да работи с нас... да, наистина, и аз се замислих над „с нас” и все пак всичко се нареди. Мил, кавалер... всяка вечер си тръгваме заедно, освен ако някой друг не си е платил. Милинко, така протича животът ми без теб, не е хипер скучно, но въпреки това не се натъжавай, нека да те крепи моята неизменна любов към теб. Не спирам за миг да си мисля колко км ни делят и колко още часове и дни ще дишам без теб... Ооо, айде, мило, чао, отивам да правя кекс, че Пешо дойде да ми съдейства. Хайде, ще чакам да ми пишеш.