Уважаеми дядо Коледа,
Искам да ти споделя, че не си ми симпатичен, тъй като не си падам по дърти пергиши, а и още си спомням онази Нова Година, в която дойде да ми донесеш кукла (поредната, мамка му) и изнуди баба да ти налее коняк от оня, специалния... И тя, защото сте си набори, а дядо пак беше хванал пътя, те пои цяла вечер. Знам какво си мислеше онази вечер и знам, че не съм ти любимка, защото не ви оставих насаме, нали? Ще ти споделя, че и аз не съм ти луд фен.
Пак ме прецака тази година! Знам, че мисловният ти потенциал не надскача възможността да четеш лигави писма, но разбери веднъж завинаги: АЗ ВИНАГИ КАЗВАМ В ПРАВ ТЕКСТ КАКВО ИСКАМ! Да, не се шегувам за банкомата! Не се шегувах и миналата година... Ти си типичният мъж бе, дядо Коледа! Все гледаш да минеш по допирателната. Ами една жена като каже „Искам промяна в новата година!”, това значи, че оня, с който мачка чаршафите, трябва да даде най-после пръстен, а не да си цака кинтите за бира с приятели! Много сте задръстени, деденце...
В този ред на мисли, ще престанеш да се ядеш с мен, да не се заям аз с теб! Да не си търсиш елените в задния ми двор и Снежанка пияна с друг мъж под масата. Да, да, гадна съм, сега ще ми се разсополевиш, „ами дечицата?” Хайде сега, за да няма проблеми, да потърчиш малко за мен, да не раздам ловни билети за хвърчащата ти чета и да си теглиш шейната сам.
Първо, не обичам зимата! Или вземи някакви мерки по отношение на климата в тази страна, или ми осигури студените месеци да си ги прекарвам в бяла вила, с плосък покрив под Тосканско небе! Нотариалният акт на мое име, да не се търсим после. Че тия драми с вземането на подаръците при мене не вървят, ще ти кърви носът, докато припаднеш. „МРАЗОВЕТЕ” ги спряха от производство, не знам къде ще ти търсим резервни части.
Второ, не ме кефи въобще идеята да продължавам да карам кола на старо, хиляди пъти съм уточнявала марката, вземи най-после се стегни и отивай да се разправяш с генералния на Хонда, че ми ПИСНА! Въобще не ме интересува какво ще му обещаваш, ако трябва ще му оставиш децата без подаръци, искам си ХОНДАТА с ЧЕРВЕНА ПАНДЕЛКА, пред входната врата!
Трето, докога ще ме залъгваш с тези дребни, които ми оставяш в чорапа?! Аз какво, дъвка ли да си купя с тях? Виж кво, старче, аз съм жена с нужди. Годините вървят една след друга, аз имам планове за вечността. И, повярвай ми, държа да остана лъскавка, като последен модел Барби, а не да си търся под бръчките очите, за да ги гримирам. Искам здраво кеш, пич, банкоматът да е вкъщи и се грижи да е винаги зареден, че стрелям на месо, да знайш!
Четвърто, кви са тези сополи, дето ми ги пращаш, с надеждата да ме задомяваш, бе отворко?! Ти мене за канарче ли ме вземаш, или кво? Аз да не съм на калинка точката? Или някоя отчаяна фея, където да си запрята полата пред всеки дръвник, за да има кой да ù изхвърля кофата с боклука? Искам БАРО! И въобще не ми дреме откъде ще го намериш. Това си е твой проблем. Тия кокали, дето ми ги размахваш пред муцуната, ги хвърляй на другите кучки, вкъщи само расови животни се допускат!
И пето, нито мляко, нито бисквити за теб. Виж се какъв си дебел лъжец. Вземи се стегни малко, че хипертонията не ти мърда. Холестеролът ти сигурно отдавна е ударил джакпота, вземи се спри, че ще се гътнеш, преди да си ми изпълнил желанията и да знаеш, че тогава вече яко си го загазил. Яхвам метлата и те намирам където и да си се сврял. Ти като мъж с мъж с мене не можеш да се разбереш, ама аз мога и от оня свят да те върна, за да си платиш сметките.
Аре, бегай да копаш градината, че не остана време до Коледа. Не очаквай да слушам и не ми се лигави с обясненията, че само на послушните носиш подаръци, защото РПГ-то съм го гарирала в градината. Ай си подминал, ай си поел към земята в пламъци! Това е последното ми писмо, момче, стягай се, че еленчетата да не останат сираци!
Твоя любима Барби.
© Деси Мандраджиева All rights reserved.