Писмо, което никога няма да бъде прочетено
Здравей, Приятелю,
Пиша писмото си до тебе твърде късно, защото ти никога не ще можеш да го прочетеш. Имах толкова неща да ти кажа, а сега мога да ги кажа само пред гранитната плоча с твоята снимка и изписаното ти със златисти букви име на нея. Щеше ми се да имах друг шанс да ти кажа в очите, че ми липсваш, приятелю, но те се затвориха завинаги в онзи дъждовен ден. Убийствена скорост, един силен удар и край... теб вече те няма, а моите думи останаха неизречени.
Не знам как да започна, не е като да говоря с теб отново, а сълзите капят по листа и оставям сърцето си да говори... Помниш ли онзи Вторник миналото лято, когато заваля дъжд и аз бях навън, нямах пари за такси, а и нямаше изгледи скоро дъждът да спре. Ти мина с колата, видя ме под една тераса, където се бях скрила от пороя, отвори прозореца и извика „ Хайде, захарно момиче, изприпкай бързо тук и се качвай, няма да позволим на дъжда да те разтопи ”. Закара ме до вкъщи, обещах да те черпя бира, а така и нямах тази възможност. Дори не ти благодарих като хората и кажи ми как да го направя сега? Толкова време плаках, че сълзи не ми останаха вече. Само яд. Толкова съм ти ядосана, че ми се иска да ти го изкрещя в лицето, а още по-бясна съм, че повече няма да го видя. Вчера имах нужда от прегръдка, а теб те нямаше, за да го сториш и ме боли ужасно много. Миналата седмица дъждът ме хвана на улицата, скрих се под същата тераса. Чаках с часове, но не чух очакваните думички, нямаше го твоето „Хайде, захарно момиче...” Знаеш ли колко много искам да мога да правя свръх естествени неща? Да мога да те върна дори за пет минути... Пет месеца плаках без спиране, но не те зърнах отново нито веднъж, а днес... днес е рожденият ти ден, а аз не мога да ти го честитя. Имаш ли си на идея колко ужасно е това? Ядосана съм ти, че си отиде от този свят и че не мога да спра да те обичам, с нищо не мога да запълня дупката, която остави в душата ми, приятелю. Знаеш ли, никога няма да спра да ти се ядосвам и никога няма да ти простя, защото това е моя начин да те запазя още в своя свят. Добре ме познаваш и знаеш, че простя ли, ще забравя , а не искам да си позволя да забравя теб. Затова е по-лесно да ти се сърдя. Колкото и егоистично да звучи, искам те тук и сега. Искам отново да бистрим екзистенциални теми, да спорим и да се смеем заедно, искам цветята за рождения ти ден да ти подам в ръцете, а не да поставя върху рохката пръст.
Има нещо, което ми тежи на съвестта от година и половина. Ти си купи нови дънки, обади ми се и когато ми ги показа, аз ти казах, че са хубави. Това бяха най-ужасните дънки, които някога бях виждала, но те оставих да си се разкарваш с тях. Сега ми се иска да ти го бях казала тогава. Съжалявам! Толкова много ми липсваш...
Сърдита съм ти, но днес ти купих три балона с хелий в различни цветове. Надписах ти и картичка, закачих я за балоните и ги пуснах да летят в небето, надявайки се да можеш да си я прочетеш в Рая... Първият Рожден Ден, който няма да мога да ти честитя лично. Обичам те и толкова много ми липсваш, малкия... Прости ми за всичко, което не можах да ти кажа, докато беше до мен! Прости ми за пътите, когато съм грешила спрямо теб! Ако можеш, прости ми и че в онзи ужасен ден аз не бях там, за да предотвратя това, което се случи, защото аз никога няма да си го простя. Обичам те!
Твоя приятелка...
© Теодора Цанова All rights reserved.
