Jul 20, 2010, 11:40 PM

Писмо от 3 лице

  Prose » Letters
1.4K 0 4
1 min reading


                             Писмо от 3 лице


          "Сега, когато разбирам, че всяка искрица любов е била фалшива, ми е още по-тежко. По-тежко ми е, защото аз бях искрена пред теб и ти разкрих онази част в мен, наречена ДУША..."


 На нея ù е неприятно и тя ми шепти всяка секунда, откакто всичко между вас приключи, че се чувства омърсена и предадена... не успява все още да преглътне това, че ти си узнал всичко за нея. Всичките ù кроени планове за бъдещето и  всяка нейна несбъдната досега мечта...всички тези горчиви спомени от миналото, всички подли тайни.

 Тя не може никога да забрави първия път, в който тихо ù каза: "Обичам те!" и секундите, в които все повече се убеждаваше, че е направила правилния избор!...

Ужасно трудно ù е да си спомня как се бори с всичко и всички, за да бъде ЗАВИНАГИ с твоето студено сърце!... Намрази приятелите и близките си, а тепродължаваха да я убеждават, че ти си глупак. И не я заслужаваш! Но тя отново бе сигурна, че е направила ПРАВИЛНИЯ ИЗБОР... Сега плаче... плаче всеки божи ден... защото наскоро откри, че всички ТЕ са били прави!...

                               От К.


                                                                                                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЗаМеЧтАнОтО ДеТе All rights reserved.

Comments

Comments

  • Той дори не заслужава Тя да пише за него! А всичко случило ú се може само да ú бъде за урок. Но Тя трябва да продължи с усмивка, защото съм сигурна, че един ден Той ще разбере какво е имал и какво е изгубил, и тогава не Тя, а Той ще бъде със сълзи в очите.
  • Хехехе...Мерсии!
  • От всичко изчетено до сега от теб, мисля че си голям сладур и съм съгласна с Матьо!

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...