20.07.2010 г., 23:40

Писмо от 3 лице

1.4K 0 4
1 мин за четене


                             Писмо от 3 лице


          "Сега, когато разбирам, че всяка искрица любов е била фалшива, ми е още по-тежко. По-тежко ми е, защото аз бях искрена пред теб и ти разкрих онази част в мен, наречена ДУША..."


 На нея ù е неприятно и тя ми шепти всяка секунда, откакто всичко между вас приключи, че се чувства омърсена и предадена... не успява все още да преглътне това, че ти си узнал всичко за нея. Всичките ù кроени планове за бъдещето и  всяка нейна несбъдната досега мечта...всички тези горчиви спомени от миналото, всички подли тайни.

 Тя не може никога да забрави първия път, в който тихо ù каза: "Обичам те!" и секундите, в които все повече се убеждаваше, че е направила правилния избор!...

Ужасно трудно ù е да си спомня как се бори с всичко и всички, за да бъде ЗАВИНАГИ с твоето студено сърце!... Намрази приятелите и близките си, а тепродължаваха да я убеждават, че ти си глупак. И не я заслужаваш! Но тя отново бе сигурна, че е направила ПРАВИЛНИЯ ИЗБОР... Сега плаче... плаче всеки божи ден... защото наскоро откри, че всички ТЕ са били прави!...

                               От К.


                                                                                                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЗаМеЧтАнОтО ДеТе Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Той дори не заслужава Тя да пише за него! А всичко случило ú се може само да ú бъде за урок. Но Тя трябва да продължи с усмивка, защото съм сигурна, че един ден Той ще разбере какво е имал и какво е изгубил, и тогава не Тя, а Той ще бъде със сълзи в очите.
  • Хехехе...Мерсии!
  • От всичко изчетено до сега от теб, мисля че си голям сладур и съм съгласна с Матьо!

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...